АЖСБ

Актуално

Новини

Статия09 ноември 2026 г.

Модели за определяне на магистратските възнаграждения в ЕС. Предложение за българската уредба.

Модели за определяне на магистратските възнаграждения в други държави от ЕС: сравнителноправен анализ и предложение за българската уредба. Автор: Диана Василева Съдия в Софийски Районен съд Докторант по наказателно право в Академията на МВР Член на Асоциацията на жените съдии в България Резюме: Статията изследва възнаграждението на магистратите не като икономически, а като конституционноправен въпрос – като гаранция за независимостта на съдебната власт. Изходна та точка е практиката на Съда на ЕС [1] по чл. 19, пар. 1, ал. 2 ДЕС и на Конституционния съд на Р. България , в частност - Решение № 17/2026 г. [2] , с което беше прието, че възнаграждението е „ неотменим елемент “ на правния статус на съдиите, прокурорите и следователите „…. като една от гаранциите за независимостта им “ . Изменението на трайно уредения законов механизъм за определянето му чрез преходните и заключителни разпоредби на годишния закон за държавния бюджет, който е с ограничено във времето действие и е предназначен да разпредели публичните приходи и разходи за бюджетната година, надхвърля рамките на конституционно допустимата обвързаност с този закон. Доводите - въвежда се трайно правило, а обвързването на възнаграждението с акт (Правилник за организацията и дейността на Народното събрание – ПОДНС), който не е закон, не отговаря на изискването за стабилност на уредбата като елемент на независимостта на съдебната власт и нарушава чл. 133 от Конституцията. Съобразно тези изисквания са сравнени уредбите на седем държави от Европейския съюз, които възприемат два подхода при определяне на възнагражденията. При първия (Чехия, Словакия, Полша, Италия, Латвия) законът не посочва размера в абсолютна стойност, а определя начина на изчисляването му чрез зададен статистически показател, така че периодичното му актуализиране да произтича пряко от самата уредба, а не от допълнителен акт на законодателя. При втория (Германия, Австрия) размерът е законово установен в абсолютна стойност и така всяко изменение изисква нов закон, приеман в границите на конституционното изискване за възнаграждение, съответстващо на длъжността. Защитава се тезата, че Конституцията на Р. България не ограничава законодателя да определя размера на възнагражденията на магистратите, а поставя изисквания относно механизма на формирането им. Като елемент от статута на магистратите по чл. 133 , алгоритъмът трябва да бъде установен със закон, да бъде траен, а не подчинен на годишния бюджетен закон, и да обвързва размера с обективен критерий . При втория подход , както показва германският опит, такава мярка липсва в закона и се създава впоследствие от конституционния съд. За България се предлага съчетание на две правила: основното възнаграждение на съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура да не е по-малко от 60 на сто от възнаграждението за най-високата магистратска длъжност и да не е по-ниско от удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера по данни на Националния статистически институт – основата, която нашият Конституционният съд определя като обективна. Ключови думи: независимост на съдебната власт; възнаграждения на магистратите; стабилност на уредбата; правна сигурност; чл. 19, пар. 1 ДЕС; чл. 133 от Конституцията; чл. 218 ЗСВ. 1. Въведение Възнаграждението на магистратите обикновено се разглежда като бюджетен разход, подчинен на финансовите възможности на държавата. От конституционноправна гледна точка то е друго – гаранция за независимостта на съдебната власт. О т чл. 19, пар. 1, ал. 2 ДЕС Съдът на ЕС извежда изискването възнаграждението да съответства на значимостта на изпълняваните функции и да бъде достатъчно високо с оглед на икономическото и социалното положение на държавата и по-специално - спрямо средната заплата в нея (C‑64/16; C‑146/23 и C‑374/23). С Решение № 17/2026 г. Конституционният съд на Р. България придаде на магистратските възнаграждения смисъла на „ неотменим елемент “ на правния статус на съдиите, прокурорите и следователите и ги разглежда като една от гаранциите за независимостта им , стигайки дори по-далеч до извода, че финансовата независимост на съдебната власт е вид конституционна гаранция, а не формално изискване. Подобна теза е застъпил още през 2012 г. италианският Конституционен съд, според който служебното положение на магистрата надхвърля обикновеното трудово правоотношение, а законовият механизъм за адаптиране на възнаграждението е осъществяване на конституционния принцип за независимост. Решаващ о значение всъщност има не размерът, сам по себе си, а критерият, по който той се определя. Законодателят разполага с политическа дискреция при приемането на бюджета, но тя не го освобождава от изискването за спазване на Конституцията . В ъзнагражденията трябва да се определят по начин, който не поставя под съмнение независимостта и безпристрастността на магистратите. Ето защо, к огато размерът е обвързан не с обективно установени данни, а с величина, зависеща от преценката на народните представители и променима с едно решение на парламента, се създават предпоставки за съмнение в зависимостта на съдебната от законодателната власт и се нарушава установеният в Конституцията взаимен властови баланс. 2. Възнаграждението като гаранция за независимостта в практиката на Съда на ЕС Организацията на съдебната система е в компетентността на държавите - членки, но при нейното регулиране те са длъжни да спазват правото на Съюза. Съдът на ЕС извежда изискванията към съдийските възнаграждения от чл. 19, пар. 1, ал. 2 ДЕС във връзка с чл. 2 ДЕС в следния контекст : всеки национален съд, който може да прилага правото на Съюза, трябва да отговаря на изискванията за ефективна съдебна защита, чиято същност включва независимостта на съда. Така възнаграждението на националния съдия вече се разглежда като въпрос от значение за правото на Съюза, въпреки че той няма компетентност да го определя. Основата е положена с решението от 27.02.2018 г. по дело C‑64/16, Associação Sindical dos Juízes Portugueses (голям състав). Фактите по случая разкриват, че п ортугалският законодател намалява временно възнагражденията в публичния сектор, включително на съдиите в Сметната палата (Tribunal de Contas), във връзка с изискванията за отстраняване на прекомерен дефицит и с програма за финансова помощ от Съюза. Съдът приема, че получаването на възнаграждение, съответстващо на значимостта на изпълняваните функции, е – наред с несменяемостта – присъща гаранция за независимостта на съдиите. Мерките , обаче, са приети за съвместими с правото на Съюза заради съобразяването им с два съществени признака : те не са насочени специално към съдиите, а засягат широк кръг носители на публични длъжности и служители, включително в законодателната и изпълнителната власт ; и са временни, тъй като намалението е окончателно прекратено от 1.10.2016 г. Решението установява двата критерия, които и днес са решаващи за допустимостта на всяко намаляване: общност и временен характер . Съществено значение за настоящия анализ има решението от 25.02.2025 г. по съединени дела C‑146/23 и C‑374/23, Sąd Rejonowy w Białymstoku и Adoreikė (голям състав), с което Съдът систематизира изискванията. Полското дело засяга закон, според който базата за съдийските възнаграждения е средната заплата, обявена от статистическия орган, като три по-късни закона замразяват актуализирането за 2021, 2022 и 2023 г. В литовското дело , пък, двама съдии предявяват искове за вреди с твърдението, че размерът на възнаграждението им зависи от политическата воля на изпълнителната и законодателната власт и че липсва правен механизъм, който да гарантира заплата , съответстващ а на функциите им. От решението следват четири изисквания. Възнаграждението трябва да има законова основа и да се определя по обективен, предвидим, стабилен и прозрачен метод, който изключва произволна намеса на законодателната и изпълнителната власт; същото се отнася до мерките за намаляване или замразяване. Размерът трябва да е достатъчно висок с оглед на икономическото, социалното и финансовото положение на държавата, и по-специално - спрямо средната заплата в нея, като принципът на независимост не изключва възнаграждението да бъде определено на равнище, по-ниско от средното възнаграждение в другите юридически професии – отговор на довода на литовските съдии, че заплатите им не са съпоставими с тези на представителите на другите юридически професии. Отклоненията от установения метод са допустими само ако преследват цел от общ интерес и по принцип не са насочени специално към съдиите ; необходими са, строго пропорционални и по своето естество изключителни и временни , като и през този период възнаграждението остава съответно на функциите. И методът, и отклоненията от него трябва да подлежат на ефективен съдебен контрол. Прилагането на критериите към конкретните мерки е оставено на запитващите съдилища. За сравнителния анализ е съществено, че Съдът не изисква определен конституционен модел и не изключва участието на законодателната и изпълнителната власт в определянето на възнагражденията. Отречена е единствено произволната им намеса . У частието им е допустимо, когато е обвързано с обективен метод, установен предварително в закона. 3. Възнаграждението като елемент от статуса в практиката на Конституционния съд Финансовата независимост на съдебната власт не ограничава правомощието на законодателя да определя финансовия й ресурс , но го обвързва с две изисквания: средствата да осигуряват ефективното ѝ функциониране в рамките на възможностите на бюджета и възнагражденията на магистратите да се определят по начин, който не поставя под съмнение тяхната независимост и безпристрастност. Още в Решение № 17/1995 г. по к.д. № 13/1995 г. е прието, че ежегодните бюджетни закони „ … не могат да моделират държавните органи и съотношението помежду им съобразно годишното структуриране на парламентарното мнозинство и малцинство “. Тази концепция е доразвита и с вече споменатото Решение № 17/2026 г. , което я отнася към оспореното пред КС изменение на чл. 218, ал. 2 ЗСВ и установява два самостоятелни порока. Първият е в носителя на уредбата. Изменение на друг закон с преходните и заключителни разпоредби на бюджетния закон е допустимо, когато е пряко обвързано с приходите и разходите за съответната година; оспореното изменение обаче няма само временен характер , а променя трайно механизма за определянето им, и то за основата, от която зависят възнагражденията в цялата съдебна власт. Поради ограниченото във времето действие и бюджетното предназначение на закона за държавния бюджет , такова правило надхвърля рамките на конституционно допустимата обвързаност с него; допустимо би било само временното неприлагане на съществуващия механизъм, както е направено за заетите в отбраната и сигурността. Вторият порок е в критерия. Възнаграждението на народните представители се определя с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – акт, който не е закон и може да бъде променен с едно решение на парламента - не по обективн и данни, каквито са тези на Националния статистически институт за средната заплата. Това не отговаря на изискването на чл. 133 от Конституцията статутът на магистратите да се урежда със закон, нито на изискването за стабилност, обективност, предвидимост и прозрачност на уредбата . Н арушава и установения в Конституцията баланс на властите. КС изрично отбелязва , че дефинираните изисквания са идентични с изведените от Съда на ЕС. Известно е, че обявяването на коментираното изменение за противоконституционно не възстановява предходната редакция (Т .р. № 3/2020 г. по к.д. № 5/2019 г.), поради което чл. 218, ал. 2 ЗСВ остава без приложим механизъм и законодателят е длъжен да създаде нов. Кой модел отговаря на установените изисквания, показва сравнителният анализ. 4. Сравнителноправен анализ на моделите Използваният в този раздел критерий е начинът, по който се изчислява (и изменя) размерът на основното възнаграждени е. Той следва от изложените изисквания: конституционносъобразността на уредбата зависи не от размера, а от нейната стабилност, обективност и предвидимост. В зависимост от това , в изследваните държави се наблюдават два подхода . При първи я ( типичен за Чехия, Словакия, Полша, Италия, Латвия) законът не установява размера на възнаграждението като сума, а определя начина на формирането му – чрез статистически показател . Промяната на показателя води и до промяна на размера, без това да изисква изменение на закона или акт на друг орган , т.е. актуализирането на възнаграждението е правна последица от самата законова уредба. При втория подход (Германия, Австрия) законът установява размера в абсолютна стойност и не съдържа показател за изменението му . Така всяко изменение изисква нов закон, чрез който се преценява дали, кога и с колко да измени сумата, но при съобразяване с изискването за възнаграждение, съответстващо на длъжността, чието спазване подлежи само на последващ конституционен контрол. Когато законът изчислява възнаграждението като произведение от основа и коефициент, основата е общата за всички длъжности величина, от която зависи равнището на всички възнаграждения, а коефициентът е числото, определено за всяка длъжност. Държавите, възприели първия подход , следват обективен критерий и той е статистически ят показател, установен от независим държавен орган. В Чехия [3] основата е трикратният размер на средната брутна месечна заплата в икономиката за предпредходната година, а коефициентът за съдия в районен съд през първите пет години е 0,88; началното възнаграждение е около 2,6 средни заплати. В Словакия [4] средното възнаграждение на съдия е равно на възнаграждението на депутат, което от своя страна е трикратният размер на средната месечна заплата в икономиката. Обвързването с депутатското възнаграждение тук не поражда съмнение за зависимост от законодателната власт, защото то е законово определена и статистически определяема величина, а не резултат от преценка на парламента – в това с е състои разликата с обявената за противоконституционна последна редакция на чл. 218, ал. 2 ЗСВ. В Полша [5] основата е средната заплата за второто тримесечие на предходната година, обявена от Главната статистическа служба. В Латвия [6] основата се увеличава ежегодно с половината от сбора на ръста на средната заплата и на инфлацията, а коефициентът за съдия в районен съд е „ 3,2 “ . В Италия [7] законът не обвързва размера със средната заплата, а предвижда възнагражденията да се увеличават ежегодно със средния процент на увеличение на възнагражденията в публичния сектор, изчислен от Националния статистически институт. Увеличението настъпва по право, а указът на министър-председателя, с който се обявява процентът, само констатира статистическия резултат, без да го определя по преценка. За разлика от останалите държави в групата основата тук не е статистическа величина, а сума, установена в закона за всяка степен; формулата се прилага към нейното изменение. При втория подход размерът на възнаграждението се определя от законодателя с конкретна сума, посочена в закона, и се изменя по същия начин – с нов закон. Именно з аконът установява структурата на възнагражденията по два критерия: длъжностите са разпределени в групи според изискванията и отговорността на функцията, а в рамките на групата сумата нараства по степени според прослуженото време. Самата сума за всяка група и степен , обаче , не се извежда от обективен показател. Тя е резултат от преценка на законодателя, ограничена от конституционен стандарт – възнаграждението да съответства на длъжността и на общите икономически условия. Стандартът не е формула ; той не произвежда число, а очертава границите на преценката и спазването му може да бъде проверено само впоследствие от конституционния съд. В Австрия [8] законът съдържа само таблицата със сумите по групи и степени. Увеличението им става със закон за изменение, но няма изричен регламент кога, с колко и по какъв показател сумите се изменят. Процентът се договаря ежегодно между правителството и синдикатите в публичния сектор. В Германия критерият за размера е закрепен в Конституцията. Чл. 33, ал. 5 от Основния закон прогласява принципа на подобаващото възнаграждение (Alimentationsprinzip) – задължението на държавата да осигури на държавния служител и на съдията възнаграждение, което съответства на заеманата длъжност, на нейния ранг и отговорност и на общите икономически условия и осигурява неговата и на семейството му издръжка. Възнагражденията трябва да се определят със закон съобразно развитието на общите икономически и финансови условия и отговорността, свързана със службата [9] , но показател и периодичност не са определени. Конкретните критерии за преценка са изведени от Федералния конституционен съд. С решението от 5 май 2015 г. той установява метод за проверка в три стъпки. На първата се изследват развитието на възнагражденията спрямо договорените заплати в публичния сектор, спрямо общото равнище на заплатите в страната (индекса на номиналните заплати, т.е. без отчитане на инфлацията) и спрямо индекса на потребителските цени . Ако възнаграждението изостава с поне пет на сто за петнадесет години, се презюмира, че то е противоконституционно. На втората стъпка презумпцията се потвърждава или оборва при обща преценка на всички обстоятелства, а на третата се проверява дали по-ниското възнаграждение е по изключение конституционно оправдано. С решението от 4 май 2020 г. по този метод възнагражденията на съдиите и прокурорите в Берлин за 2009–2015 г. в групите „ R 1 “ (съдиите в районните и окръжните съдилища и прокурорите) и „ R 2 “ (ръководните и въззивните длъжности), а за 2015 г. и в група „ R 3 “ са обявени за несъвместими с чл. 33, ал. 5 от Основния закон, като съдът установява и абсолютна долна граница: нетното възнаграждение за най-ниската степен трябва да надвишава с поне петнадесет на сто гарантирания от държавата социален минимум за четиричленно семейство (Grundsicherungsniveau). 4.1. Изменение на размера и защита срещу намаляване и замразяване Съдът на ЕС допуска отклонения от предварително установения в закона метод за определяне на възнагражденията – намаляване или замразяване , само ако те преследват цел от общ интерес, по принцип не са насочени специално към съдиите, необходими са, строго пропорционални и по своето естество са изключителни и временни (съединени дела C‑146/23 и C‑374/23). Конституционните съдилища в държавите от първата група прилагат сходен стандарт и възстановяват действието на законовия механизъм, когато законодателят се отклони от него. В Чехия законодателят двукратно се отклонява от формулата : първо - като намалява множителя на средната заплата от 3 на 2,822, а след това - като определя за 2025 г. фиксирана основа. Конституционният съд отменя първото отклонение (Pl. ÚS 5/24), а след решението по второто (Pl. ÚS 19/25) основата за 2025 г. е обявена по формулата. В Полша прилагането на формулата е спряно с три последователни закона за 2021, 2022 и 2023 г. Конституционният трибунал обявява спирането за 2023 г. за противоконституционно (K 1/23), а законите за трите години са предмет на запитването по дело C‑146/23. В Италия Конституционният съд ( с решение № 223/2012 г.) обявява за противоконституционно блокирането на автоматичното адаптиране за 2011–2013 г., като приема този механизъм за гаранция за независимостта на магистратите. В някои държави защитата е заложена в самия закон. Полският закон предвижда, че ако средната заплата за съответното тримесечие е по-ниска от тази за същото тримесечие на предходната година, основата се запазва в досегашния си размер – тя следва средната заплата при растеж, но не и при спад (чл. 91, § 1d). Словашкият закон, когато замразява заплатите на депутатите за 2026 и 2027 г., изрично предвижда, че възнагражденията на съдиите продължават да се определят по формулата (§ 29s). С Решение № 17/2026 г. нашият Конституционен съд отразява тази практика и -подобно на казусите в Чехия, Полша и Италия - не допуска законодателят да замести трайно установения законов механизъм с правило, зависещо от собствената му преценка ; при това - чрез преходните и заключителни разпоредби на годишния закон за държавния бюджет. О бявяването на изменението за противоконституционно не възстановява предходната редакция на чл. 218, ал. 2 ЗСВ, поради което Народното събрание е длъжно да създаде нов механизъм. Най-сигурна е защитата, заложена в самия закон: забрана за намаляване на основата и изрично изключване на магистратите от замразяването на други възнаграждения. 4.2. За с ъотношението между длъжностите . Липсата на законово съотношение между най-ниското и най-високото възнаграждение е причината за голямата разлика между тях в българската съдебна система . Законът формулира само двете крайни величини – възнаграждението за най-високата съдийска, прокурорска и следователска длъжност (чл. 218, ал. 1 ЗСВ) и за най-ниската (чл. 218, ал. 2 ЗСВ), а възнагражденията за всички останали длъжности се определят от пленума на Висшия съдебен съвет. Двете крайни величини се движат независимо една от друга: най-високата е обвързана с възнаграждението на председателя на Конституционния съд, а най-ниската – със статистически показател. Законово установеното съотношение между най-ниската и най-високата длъжност би намалило разликата между възнагражденията в съдебната власт. Съдиите, прокурорите и следователите на всички нива осъществяват една и съща конституционна функция, а натовареността е най-висока именно в районните съдилища и прокуратури, поради което близо двойната разлика в основното възнаграждение няма обосновка в естеството на труда. Сравнителният анализ потвърждава, че законовото съотношение между най-високите и най-ниските възнаграждения е познат модел за ограничаване на тази разлика. В държавите, в които възнаграждението е произведение от основа и коефициент, „ ножицата “ е затворена от самия закон: коефициентът за всяка длъжност е законово определен, а всички възнаграждения се изменят едновременно и в еднаква степен с основата, така че разликата между най-ниската и най-високата длъжност не може да се „ разтваря “ при увеличение, нито да бъде променяна по преценка на орган на съдебната власт или на правителството. В Хърватия , например, възнаграждението на съдия в общински съд е 53,6 на сто от възнаграждението на председателя на Върховния съд ; в Латвия възнаграждението на съдия в районен съд – 45,7 на сто. 5. Предложение de lege ferenda за чл. 218, ал. 2 ЗСВ Изяснените дотук подходи ни дават основание да предложим и адекватна формула, която да намери отражение в чл. 218, ал.2 ЗСВ. Тя е сведена до възможността основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност да е 60 на сто от основното месечно възнаграждение за най-високата магистратска позиция ( по чл. 218, ал. 1 ЗСВ ) , но в същото време - не по-ниско от удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера по данни на Националния статистически институт. Казано накратко - с ъотношението определя размера, а удвоената средна заплата е долна та граница . Тя възстановява основата, прилагана от 1998 г. до противоконституционното изменение през 2026 г. и е оценена от КС като „ статистически определяема стойност “, чрез която дължимото възнаграждение се определя „ по обективен начин “. Възможна та редакция на чл. 218, ал. 2 ЗСВ , която Народното събрание да обсъди, би могла да звучи така: „ Основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност е 60 на сто от основното месечно възнаграждение по ал. 1, но не по-ниско от удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт .“ Така формулираното правило отговаря на изискванията, изведени в предходните раздели. То е , на първо място, законоустановено : и двете величини, от които се изчислява минималното възнаграждение, са определени в Закона за съдебната власт, а не в годишния закон за държавния бюджет или в акт, който не е закон. То е обективно : отправните величини са възнаграждение, определено със закон, чрез което според К С законодателят „ недвусмислено утвърждава мястото и значимостта на съдебната власт като независима от другите две власти “ и е статистически определяема стойност. То е и предвидимо : всеки магистрат може да изчисли минималното си възнаграждение, а съдът може да провери спазването му, което изпълнява изискв анията на чл. 133 от Конституцията и на Съда на ЕС за обективен, предвидим и прозрачен метод. Нещо повече, предложението дава законово съдържание на изискването за справедливо, разумно и обосновано съотношение между възнагражденията в съдебната власт: то ограничава непропорционалната разлика между най-високата и най-ниската длъжност ; гарантира, че всяко увеличение на първата се пренася върху втората, и обвързва Висшия съдебен съвет при определянето на възнагражденията за останалите длъжности . Долната граница от своя страна осигурява минимум, който не зависи от начина, по който се определя и изменя най-високото възнаграждение До достигане на съотношението увеличенията на основните възнаграждения следва да се насочват приоритетно към районното и окръжното ниво. Предложението запазва конструкцията, възприета от законодателя още през 1998 г. и приета от Конституционния съд за конституционно обоснована: законът определя двете крайни длъжности, а в тези граници съдебната власт самостоятелно определя останалите възнаграждения . 6. Заключение Механизмът за определяне на възнагражденията на магистратите е част от конституционния им статут и е подчинен на изискванията, които Конституцията поставя към уредбата на този статут: законоустановеност по чл. 133, стабилност спрямо годишния закон за държавния бюджет, обективност, предвидимост и прозрачност като елементи на правната сигурност. Ето защо, конституционносъобразното запълване на празнотата след Решение № 17/2026 г. изисква правила, които възстановяват обективния статистически критерий и установяват законово съотношение между двете крайни длъжности. Първото е възстановяването на статистическия критерий, който законът съдържаше близо три десетилетия, и който Конституционният съд определи като обективен. Второто е отстраняването на недостатъка, който тази уредба имаше и преди 2026 г. – липсата на законово съотношение между най-ниското и най-високото възнаграждение, довела до разлика без обосновка в естеството на труда. Правилото, при което възнаграждението за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност е 60 на сто от възнаграждението за най-високата, но не по-ниско от удвоената средномесечна заплата в бюджетната сфера съобразява и двете зададени постановки. [1] Решение от 5.06.2025 г. по дело C‑762/23 (запитване от Curtea de Apel București): отмяната на правото на съдиите с 20 години непрекъснат стаж на обезщетение в размер на седем брутни месечни възнаграждения при пенсиониране, след продължително спиране на упражняването му главно с цел отстраняване на прекомерен дефицит, не противоречи на принципа на независимост. Определение от 8.12.2025 г. по дело C‑257/25 (запитване от Tribunalul Neamț, по чл. 99 от Процедурния правилник) – относно основата за изчисляване на пенсиите на съдиите и изключването от нея на добавка за командироване. Определение от 12.12.2025 г. по дело C‑372/24 (по чл. 99 от Процедурния правилник) – относно възнагражденията на първоинстанционни съдии, по спор срещу министерството на правосъдието, управлението и цифровата трансформация . [2] Решение № 17 от 20.10.2026 г. по к.д. № 15/2026 г. (с присъединени к.д. № 16/2026 г. и № 18/2026 г.), обн. ДВ, бр. 99 от 30.10.2026 г., раздел IV, с. 41–53 ; Оспореният текст е създаден с § 21, т. 1 ПЗР на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., в сила от 31.07.2026 г., и заменя думите „удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт“. Относно правното естество на Правилника на Народното събрание съдът се позовава на Решение № 11/2009 г. по к.д. № 13/2009 г. и на Тълкувателно решение № 7/2010 г. по к.д. № 5/2010 г . [3] Закон за заплатите на представителите на държавната власт и на съдиите - Закон № 236/1995 Sb. (zákon č. 236/1995 Sb., o platu a dalších náležitostech spojených s výkonem funkce představitelů státní moci a některých státních orgánů a soudců), § 3, ал. 2 – заплатата е произведение от основата (platová základna) и коефициента за длъжността (platový koeficient); § 3, ал. 3 – основата за съдиите е трикратният размер на средната брутна месечна номинална заплата в икономиката за предпредходната година по данни на Чешката статистическа служба, обявен от Министерството на труда и социалните въпроси; § 28, ал. 1 – коефициент 0,88 за съдия в районен съд (soudce okresního soudu) до края на петата година, нарастващ до 1,51. База за 2026 г.: 137 697 крони. [4] Закон № 120/1993 Z. z. (zákon č. 120/1993 Z. z. o platových pomeroch niektorých ústavných činiteľov Slovenskej republiky), § 2, ал. 1 – на депутата се дължи заплата в размер на трикратната средна номинална месечна заплата в икономиката); § 23, ал. 1 –„Средната заплата на съдия е заплатата на депутат по § 2.“. [5] Чл. 91, § 1c от Закона за устройството на общите съдилища . [6] З акон за възнагражденията в държавните и общинските институции : Ч л. 4, ал. 2 – базовата месечна заплата (bāzes mēnešalga) се увеличава ежегодно с половината от сбора на процента на ръст на средната заплата и инфлацията за предпредходната година по данни на Централното статистическо бюро; ал. 2 – Държавната канцелария я публикува до 1 май; чл. 6, ал. 2 – коефициент 3,2 за съдия в районен (градски) съд, 3,84 за окръжен съд, 5,00 за съдия и 7,00 за председател на Върховния съд. База за 2024 г.: 1 205,71 евро. [7] Закон № 97/1979, чл. 11–12, изм. с чл. 2 от Закон № 27/1981, и чл. 24 от Закон № 448/1998. Съгласно чл. 24, ал. 1 възнагражденията на държавния персонал извън колективното договаряне се адаптират по право ежегодно съобразно средните увеличения, изчислени от Националния статистически институт; съгласно ал. 4 критерият се прилага и за магистратите като средно увеличение на общото възнаграждение на човек в публичния сектор. [8] § 66 от Закона за служебното правоотношение на съдиите и прокурорите (Richter- und Staatsanwaltschaftsdienstgesetz): групи R 1a, R 1b, R 1c, R 2 и R 3 с по девет степени; преминаване в следващата степен на всеки четири години; началната степен е 5 286,50 евро месечно. [9] Пар. 14, ал. 1 от Федералния закон за възнагражденията (Bundesbesoldungsgesetz): „Die Besoldung wird entsprechend der Entwicklung der allgemeinen wirtschaftlichen und finanziellen Verhältnisse und unter Berücksichtigung der mit den Dienstaufgaben verbundenen Verantwortung durch Gesetz regelmäßig angepasst.“ („Възнагражденията се адаптират редовно със закон съобразно развитието на общите икономически и финансови условия и при отчитане на отговорността, свързана със служебните задачи.“) Според чл. 46–48 и приложение 3 към Баварския закон за възнагражденията (Bayerisches Besoldungsgesetz) съдията в районен съд (Richter am Amtsgericht) е в група R 1; от 1.2.2025 г. основното възнаграждение е от 5 253,69 евро (втора степен) до 7 850,43 евро (единадесета степен), като степента се повишава на всеки две години.

Новина05 ноември 2026 г.

Награди за правосъдие 2026

Уважаеми колеги, Публикуваме покана от Националните правосъдни награди, част от Благотворителния бал на юристите. С удоволствие Ви каним да станете част от едно от най-престижните събития в юридическата общност – XIV Национални награди за правосъдие, които ще се проведат на 4 декември 2026 г. от 19:00 ч. в хотел „Маринела“, София, в рамките на традиционния Благотворителен бал на юристите. С официалното обявяване на тазгодишното издание даваме старт и на номинациите за Националните награди за правосъдие 2026! За четиринадесета поредна година инициативата ще събере представители на съдебната власт, адвокатурата, нотариата, юридическите среди и обществеността, за да отдаде заслужено признание на професионалистите, които със своята работа, принципност и отдаденост утвърждават авторитета на правото и справедливостта. Нека заедно дадем заслужена публичност на хората, които не просто упражняват юридическата професия, а я превръщат в призвание! Каним Ви да бъдете активна част от тазгодишното издание, като номинирате свои колеги - изявени юристи и професионалисти, чиито постижения, обществен принос и висок професионализъм заслужават да бъдат отличени. Церемонията по връчването на XІV-те Национални награди за правосъдие ще се състои на изискана гала-вечеря в зала София на хотел Маринела на 4 декември 2026 г. от 19:00 часа. Номинациите в различните категории се предлагат от професионалните гилдии, партньори на събитието - асоциации/камари/съюзи, от победителите и номинираните от отминалите години, както и от съдебните репортери. Номинираните са минимум трима, максимум шест в категория. Победителите се избират от медийното жури, което включва 20 журналисти – те присъстват на церемонията и връчват наградите, както и от професионално жури. Категориите са: I. Адвокат на годината II. Съдия на годината III. Прокурор на годината IV. Нотариус на годината V. Дело на годината VI. Кантора на годината VII. Правосъдие зад граница VIII. Медиатор на годината IX. Млад юрист/адвокат X. Юридическо събитие на годината XI. Сделка на годината Ако желаете да направите номинация в една от тези категории, моля обосновете се в няколко изречения. Номинации се приемат до 16.11.2026 г. По традиция събитието е благотворително, в подкрепа на болни от церебрална парализа деца и в подкрепа на семейства с репродуктивни проблеми. Стойността на благотворителния куверт е 80 евро. Събитието се провежда на кръгли маси по 10-11 души, менюто е 3 степенна официална вечеря. Националните правосъдни награди се осъществяват за 14-та поредна година. През 2013-та година се раждат по идея на Балканска медийна Асоциация и Софийска Адвокатска колегия, за повдигане имиджа на адвокатурата пред обществото. Церемонията се осъществява с медийната подкрепа на телевизиите Евроком, България 24, Код Фешън, Канал 3, България он еър, БНР и предаването „Законът и Темида“, БТА, CROSS, вестниците Стандарт,Телеграф, Труд, Марица, 19 минути, бизнес списанието В2В, онлайн медиите pik.bg , kmeta.bg , blitz.bg , actualno.com , bnews.bg , blife.bg , sofiainfo.bg , epicenter.bg , woman.bg , temida.tv , dartsnews.bg , safenews.bg , novinata.bg , legalno.bg , trafficnews.bg , glas.bg , stolica.bg , най-голямото ФБ списание Хай Лайф и други. Водеща по традиция е журналистката от БНР-предаването „Законът и Темида“ Анелия Торошанова. Всички церемонии през годините могат да бъдат проследени със снимков и текстови материал в онлайн медията www.temida.tv , раздел награди за правосъдие. За контакти: Нина Хамилтън – юрист, съорганизатор: 0877753777 Стилян Кирилов - 0877110777 Аннабел Стойкова – 0892470239 /вайбър/ Поканата е изпратена на АЖСБ от: Premier Group Events&Media Bulgaria, Sofia 26 "11 august" str. 00359 895784066 www.temida.tv

Новина29 октомври 2026 г.

Съдия Теодора Карабашева за програмата I-JUMP

Представителят на Асоциацията на жените съдии в България в Международната менторска програма за съдии I-JUMP , организирана от екипа по международно обучение на Съдебния колеж на Англия и Уелс Автор: Теодора Карабашева, съдия в Софийски Районен съд С чувство на истинска радост, благодарност и професионална отговорност приемам участието си в International Judicial Mentoring Programme (I-JUMP), организирана от International Training Committee към Judicial College of England and Wales, като представител на Асоциацията на жените съдии в България. Програмата продължава шест месеца, през които ще бъда в менторска двойка със съдия от Бирмингам, Англия – judge Michelle Smith. За мен това е ценна възможност да обменяме професионален опит, да обсъждаме предизвикателствата пред съдийската професия и да опознаваме съдията като „човека зад тогата“. „Вярвам, че да бъдеш добър съдия означава не само да познаваш закона и да носиш отговорност за решенията си, но и да продължаваш да се учиш и да се развиваш.“ Именно това е една от основните причини да приема с ентусиазъм възможността да участвам в програмата. Надявам се през този период да разширя професионалния си хоризонт, да науча повече за добрите практики в англосаксонската съдебна система и да задълбоча разбирането си за въпроси като съдийската независимост, професионалната етика, Участието в програмата „отваря и вратата“ към по-задълбочен анализ за начините, по които съдиите изграждат и поддържат общественото доверие, за професионалната устойчивост и благополучието на магистратите, както и за подходите към сложните предизвикателства, пред които сме изправени в една динамично променяща се обществена и технологична среда. За мен особена ценност на подобни международни инициативи е възможността да погледнем отвъд границите на собствената си правна система, да споделим опит и да открием решения, които могат да бъдат полезни и еднакво приложими в международен аспект. Убедена съм, че менторството е двустранен процес – то не е само възможност да получиш знания, но и да споделиш собствен опит, да задаваш въпроси и да преосмисляш утвърдени практики. Приемам участието ми и като възможност да допринеса за този диалог, като споделя своя професионален опит и гледната си точка за съдийската работа в България. Всяка правна система има своите особености, но стремежът към независимо, компетентно и справедливо правосъдие е обща ценност. За мен е привилегия да бъда част от подобна международна инициатива. Приемам я с отворен ум, любопитство и готовност да уча, защото съм убедена, че развитието на правосъдието започва и с готовността на хората в него да се развиват непрекъснато. Споделям мнението, че силното правосъдие се изгражда не само чрез закони и институции, но и чрез професионалисти, които са готови да учат един от друг, да споделят знания и да работят за утвърждаването на общи ценности, като се развиват заедно и се подкрепят.

Статия22 октомври 2026 г.

Електронните доказателства в наказателното производство

Електронните доказателства в наказателното производство: европейската правна рамка и българската законодателна реформа Автор : съдия Мариета Неделчева, Окръжен съд – София, член на УС на АЖСБ и национално лице за контакт в НСММСНД, звено за контакт в Европейската съдебна мрежа Р езюме: Статията разглежда европейската правна рамка за трансгранично събиране на електронни доказателства, установена с Регламент (ЕС) 2023/1543 и Директива (ЕС) 2023/1544, в съпоставка с предложенията, изложени в мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Анализът обхваща категориите данни, компетентността на издаващите органи, взаимодействието с доставчиците на услуги и защитата на засегнатите лица. Изложена е тезата, че ефективността на реформата зависи от съчетаването на бързия достъп до данни с последователни процесуални гаранции, техническа надеждност и обоснован избор на приложимия правен инструмент. Ключови думи: електронни доказателства, наказателно производство, европейска заповед за предоставяне, европейска заповед за запазване, взаимно признаване, съдебен контрол. I. Въведение Цифровизацията променя съществено както начините за извършване на престъпления, така и възможностите за тяхното доказване. Електронната кореспонденция, данните за използване на комуникационни услуги, записите от устройства и информацията в облачна среда могат да имат решаващо значение за установяване на авторството, механизма на деянието и отношенията между участниците. Електронните доказателства обхващат разнообразни източници, чието събиране изисква разграничаване на приложимите процесуални способи. Основното предизвикателство при събиране на електронни доказателства произтича от несъответствието между териториалната организация на наказателното правосъдие и трансграничния характер на цифровите услуги. Държавата на разследването, мястото на установяване на доставчика и местонахождението на данните могат да бъдат различни, освен това налице е реална опасност информацията да бъде изтрита или изменена, преди да приключат традиционните процедури за международна правна помощ. Европейският пакет за електронните доказателства (Регламент (ЕС) 2023/1543 и Директива (ЕС) 2023/1544) предлага отговор на срещаните предизвикателства чрез пряко взаимодействие между компетентните органи и определените адресати на доставчиците на услуги. Приемането на общи правила за събиране на електронни доказателства е важна стъпка, но успешното им прилагане изисква постоянно наблюдение, контрол и сътрудничество. Следователно бързината на достъпа не може да бъде единственият критерий за ефективност. Необходимо е получената информация да бъде събрана законосъобразно и да подлежи на проверка в едно справедливо наказателно производство. II. Преговори и приемане на пакета за електронните доказателства Предложеният от Европейската комисия през 2018 г. законодателен пакет е приет след продължителни преговори. Сред най-спорните въпроси при обсъждане на нормативните актове е участието на държавата, в която се намира адресатът на заповедта: кога нейните органи трябва да бъдат уведомявани и при какви основания могат да откажат изпълнението. Окончателният модел съчетава прякото изпращане до доставчика с контрол от изпълняващата държава в определени случаи. Двата акта изпълняват различни, но взаимно допълващи се функции. Регламент (ЕС) 2023/1543 урежда европейските заповеди за предоставяне и запазване, условията за издаването им и процедурите за изпълнение. Директива (ЕС) 2023/1544 установява правила за определяне на форми на установяване и представители, които да получават и изпълняват съответните актове. Регламентът се прилага от 18 август 2026 г., а срокът за транспониране на директивата е 18 февруари 2026 г. В българския контекст мотивите към проекта за Закон за изменение и допълнение на НПК, публикуван на 03.09.2026 г. в Портала за обществени консултации на Министерски съвет, предвиждат едновременно осигуряване на прилагането на Регламента, транспониране на Директивата и подготовка за ратификация на Втория допълнителен протокол към Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство на Съвета на Европа (така наречената Будапещенска конвенция). III. Ключови елементи на европейския пакет и националната му адаптация 1. Регламентът за електронните доказателства а) Предмет, обхват и категории данни Регламентът въвежда европейска заповед за предоставяне и европейска заповед за запазване на електронни доказателства. Тези инструменти се определят като решения, издадени или потвърдени от съдебен орган на държава членка и адресирани до определено учреждение или законен представител на доставчик на услуги, предлагащ услуги в Съюза и намиращ се в друга държава членка, с цел предоставяне на електронни доказателства или за запазване на електронни доказателства с оглед на последващо искане за предоставяне. С Европейската заповед за запазване съдебните органи могат да попречат на чуждестранни доставчици на услуги да изтриват или променят данни, докато Европейската заповед за предоставяне дава възможност на органите да изискват запазена информация директно от доставчиците на услуги незабавно или на по-късен етап. За тази цел Регламентът урежда условията за издаване на тези инструменти, тяхното изпълнение от доставчиците на услуги, уведомяването и основанията за отказ за изпълняващата държава членка, процедурата за прилагане и налагане на санкции, правата на лицата, чиито данни се търсят, процедурата за преразглеждане в случай на противоречащи задължения със законите на трета държава, разпоредбите относно стандартизираните сертификати и децентрализираната информационна система и накрая правилата, уреждащи разходите. Регламентът обаче не предвижда пълен и изчерпателен набор от правила, уреждащи прилагането на Европейската заповед за предоставяне и Европейската заповед за запазване, а вместо това многократно се позовава на правилата, предвидени в националното законодателство. По отношение на личния и териториалния обхват, регламентът се фокусира върху доставчиците на услуги, предлагащи услуги в Съюза. Определянето дали даден доставчик на услуги предлага услуги в Съюза се основава на оценка на две кумулативни изисквания. Първото изискване се отнася до наличието на услуги в държава членка, докато второто изисква да има съществена връзка, основана на конкретни фактически критерии, с тази държава членка или тези държави членки на Съюза. Уреденият в регламента механизъм обхваща информация, вече съхранявана от доставчик на услуги или от негово име. Той не е инструмент за непрекъснато наблюдение или прихващане на бъдещи комуникации в реално време. В случай, че се иска събирането на такава информация в реално време, която предполага използването на специални разузнавателни средства в международен контекст, то следва да се издаде европейска заповед за разследване, съгласно изискванията на Директива 2014/41 относно европейската заповед за разследване. В чл.3, т.8 от Регламента се разграничават като електронни доказателства - данни за абоната, данни за трафика или данни за съдържанието, съхранявани от доставчик на услуги или от името на доставчик на услуги в електронна форма към момента на получаването на удостоверение за европейска заповед за предоставяне или на удостоверението за електронна заповед за запазване. От категорията електронни доказателства, от чието запазване или предоставяне се нуждае издаващият орган, зависят компетентният орган и условията за издаване на заповедта. б) Компетентност и условия за издаване За предоставяне на данни за абоната и данни, поискани единствено за идентифициране на ползвателя, е допустимо издаване или потвърждаване на заповедта и от компетентен прокурор. Според дефиницията, дадена в чл.3, точка 10 на Регламента данни, поискани единствено с цел идентифициране на ползвателя са „IP адреси и, когато е необходимо, съответните портове при източника и времевия печат, а именно датата и часа или технически еквивалент на тези идентификатори и свързаната с тях информация, когато това се изисква от правоохранителните или от съдебните органи единствено с цел идентифициране на ползвателя в конкретно наказателно разследване“. Така мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на НПК, който е публикуван в Портала за обществени консултации, предлагат нова ал. 7 на чл. 159а НПК. Предвидено е, че за определени данни, изисквани само за установяване на самоличността на ползвателя и несвързани с осъществяване на повиквания или предаване на съобщения, се предвижда прилагане на общия ред по чл. 159 НПК. Идентификационната цел трябва да бъде изрично посочена в искането. За останалите трафични данни и данни за съдържанието се изисква издаване или потвърждаване на Заповед за предоставяне на електронни доказателства от съдия, съд или съдия-следовател, съгласно чл.4, параграф 2 от Регламента. Разграничението отразява различната интензивност на намесата в основните права на засегнатите лица. С оглед на горното в проекта за ЗИД на НПК е предвидено създаването на чл.159в, като в ал.2 е посочено, че за данни на трафика искането се изпраща от съда в съдебното производство или от наблюдаващия прокурор в досъдебно производство въз основа на мотивирано разпореждане на съдия от съответния първоинстанционен съд, издадено по реда на чл.159а, ал.2-5 НПК. Въпреки формулировката на посочената разпоредба, в този случай следва при издаването на европейски заповеди за предоставяне на трафични данни в хода на досъдебното производство, следва да се има в предвид решение по дело С – 724/19 г. на Съда на ЕС и да се приеме разрешението дадено в чл.5, ал.1, б.“в“ от Закона за европейската заповед за разследване /изменен с ДВ, бр.36 от 2024 г./ като ЕЗП на трафични данни следва да бъде издавана от съответния първоинстанционен съд въз основа на мотивирано искане от страна на наблюдаващия прокурор. Това е така, тъй като единствен компетентен орган да разпореди конкретното действие по разследването в национален случай, съгласно чл.159а, ал.1 от НПК е съответния първоинстанционен съд. Този извод произтича и от нормата на чл.4, параграф 2, б.“а“ от Регламента (изразено лично мнение на автора на статията). Във всички случаи заповедта трябва да бъде необходима, пропорционална и допустима при същите условия в сходен национален случай, като се вземат предвид правата на заподозрения или на обвиняемия. За предоставянето на трафични данни по правило се изисква престъплението да е наказуемо с лишаване от свобода с максимален срок най-малко три години, при предвидените в регламента специални хипотези (чл.5, параграф 4 от Регламента). Този праг не отменя останалите предпоставки за достъп. В тази връзка с проекта на ЗИД на НПК се предлага заличаването на думата „умишлени“ в ал.2 на чл.159а НПК (по отношение на видовете престъпления, за разследването на които могат да се събират данни за трафик). Посочено е още, че изискването „тежки умишлени“ отива отвъд предписанията на чл.34, ал.2 от Конституцията, съгласно който изключение от принципа за неприкосновеност на тайната на кореспонденцията и на други съобщения се допуска само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления, без да посочва изрично формата на вина. По този начин компетентните органи се лишават от възможността да получат достъп до трафични данни, включително данни за местоположението, с оглед разкриването на извършени по непредпазливост тежки престъпления. В мотивите към проекта за ЗИД на НПК се дава пример, че в НК съществуват редица престъпни състави, при които настъпилия резултат от извършеното по непредпазливост деяние е достатъчно значителен, като например пътнотранспортно произшествие със смъртен случай или много пострадали лица. Тази промяна изисква внимателно очертаване на границата между идентифициране и изследване на комуникационната дейност. Формално заявената цел не следва да бъде достатъчна, ако обемът и съчетаването на информацията позволяват реконструкция на контакти или поведение. в) Изпълнение, срокове и контрол Общият срок за предоставяне на данните въз основа на получена европейска заповед за предоставяне е най-късно десет дни, а при спешност — най-късно осем часа, при съобразяване на правилата за уведомяване на изпълняващия орган. При запазването първоначалният срок е 60 дни с възможност за продължаване с още 30 дни. Своевременното потвърждаване на последващо искане за предоставяне обуславя съхраняване за необходимото време до неговото изпълнение. При определени заповеди за трафични данни и съдържание, съгласно чл.8 от Регламента, издаващият орган уведомява едновременно и изпълняващия орган, като предава удостоверението за европейска заповед за предоставяне на този орган едновременно с предаването на удостоверението на неговия адресат (определената форма на установяване или до представителя на съответния доставчик на услуги). Изключението да не бъде уведомен изпълняващият орган е свързано с наличието на основания да се приеме едновременно, че престъплението има предвидената в регламента връзка с издаващата държава и че засегнатото лице пребивава в нея. От съществено значение е тази оценка, тъй като от нея зависи възможността на изпълняващата държава да се позове на основанията за отказ. Следователно прякото изпращане до доставчика не премахва контрола, а променя неговото разпределение. Това увеличава значително отговорността на издаващия орган за правилната квалификация на данните и мотивирането на заповедта. г) Уведомяване и правни средства за защита Регламентът предвижда уведомяване на лицето за предоставянето на неговите данни и ефективна съдебна защита срещу европейската заповед за предоставяне, включително оспорване на необходимостта и пропорционалността ѝ. Ограничаването или отлагането на уведомяването е допустимо при установените условия и изисква обосновка. Мотивите към проекта на ЗИД на НПК свързват националните изменения с практиката на Съда на ЕС по дело C‑350/21 и на ЕСПЧ по делото „Екимджиев и други срещу България“. Предлага се създаването на нов чл. 159д в НПК за уведомяване на засегнатото лице и допълнения в ЗОДОВ относно отговорността на държавата при незаконосъобразен достъп до данни за трафика. Тези средства следва да действат като последователен механизъм. Уведомяването прави възможно оспорването, съдебната проверка установява законосъобразността на намесата, а обезщетяването осигурява защита при настъпили вреди. Нито един от елементите не може напълно да замести останалите. 2. Директивата относно определянето на адресати Директива (ЕС) 2023/1544 изисква доставчиците да определят форма на установяване или представител с необходимите правомощия и ресурси за получаване и изпълнение на съответните решения и заповеди. Така се създава предвидим канал за комуникация и се намалява правната несигурност както за органите, така и за частните субекти. Функциите на тези адресати не се ограничават до регламента, а обхващат и други посочени в директивата инструменти. Мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на НПК предвиждат транспониране на Директивата чрез въвеждане на изменения в Закона за електронните съобщения и Закона за електронната търговия, включително и санкции за неизпълнение. Съгласно Регламента всички писмени съобщения между националните органи и определените обекти или законни представители на доставчиците на услуги се осъществяват чрез сигурна и надеждна децентралицирана информационна система. Приложенията към Регламента съдържат формулярите, които трябва да се използват. С оглед правилното попълване на формулярите за издаване на европейски заповеди за запазване и европейски заповеди за предоставяне на електронни доказателства по проекта Сириус са изготвени наръчници, в които са посочени данните и информацията, които следва да се попълват. В проекта на ЗИД на НПК се предлага в 6-месечен срок от влизане на закона в сила Комисията за регулиране на съобщенията да изгради и поддържа отделна точка за достъп до e‑CODEX, която дава възможност за цифрова свързаност в рамките на ЕС и чрез която адресатите, определени от Закона за електронните съобщения и Закона за електронната търговия, ще се свържат с децентралицираната информационна система, за да получават удостоверение за европейска заповед за предоставяне и запазване на електронни доказателства. Това е национално организационно решение, обосновано в мотивите с изискванията за сигурност и разграничаване на достъпа на частните доставчици от вътрешните системи на съдебните институции. IV. Последици за заинтересованите страни 1. Съдебни и разследващи органи Новият режим изисква не само познаване на формулярите, но и способност за избор на подходящ правен инструмент. Изборът може да бъде повлиян от разходите, удобството на комуникационния канал или познаването на определена процедура, вместо от цялостна оценка на конкретния случай. За българската практика допълнително значение имат предложенията в проекта ЗИД на НПК за достъп до трафични данни и при тежки непредпазливи престъпления, както и за осъвременяване на режима на електронната кореспонденция по чл. 165 НПК. Те целят преодоляване на ограничения, които според мотивите затрудняват разследването и не съответстват на съвременните комуникационни технологии. Разширените възможности обаче налагат индивидуална преценка на обхвата и неотложността на намесата. Необходимо е да се различават обезпечаването на устройство срещу загуба на информация и достъпът до защитеното съдържание. Самото наличие на цифров носител не обосновава неограничено изследване на всички съхранени в него данни. 2. Доставчици на услуги Доставчиците трябва да организират своевременно обработване на заповедите, защита на поверителността и целостта на информацията и комуникация при правни или фактически пречки. Прякото взаимодействие възлага значителни отговорности на частния сектор, без да превръща доставчика в заместител на съдебния орган. Особено сложни са случаите на противоречие със задължения по правото на трета държава. За тях е предвидена специална процедура за преразглеждане, включително съдебна оценка при поддържане на заповедта. Това показва, че независимостта от физическото местонахождение на данните не премахва всички възможни конфликти между юрисдикции. 3. Засегнати лица и защита Възможността заподозреният, обвиняемият или неговият адвокат да поиска издаване на заповед има значение и за събирането на доказателства от значение за изграждане на защитната линия от обвиняемия. Тя трябва да бъде практически използваема, особено когато информацията е нетрайна и забавянето може да доведе до загубата ѝ. Законосъобразното получаване не предрешава доказателствената стойност. Съдът трябва да оцени надеждността, контекста и връзката на информацията с останалия доказателствен материал. Европейският механизъм улеснява достъпа, но не освобождава националните органи от проверката на доказателствата при спазване на правото на справедлив процес и правото на защита. V. Връзки с международните инструменти и избор на правно основание Член 32, параграф 1 от Регламента запазва приложимостта на други инструменти, споразумения и договорености за събиране на доказателства. Европейските заповеди за предоставяне и запазване не изместват автоматично Европейската заповед за разследване или приложимите механизми за международна правна помощ. В случая предимството е гъвкавостта. При разследване, изискващо различни действия, европейската заповед за разследване може да бъде един по-подходящ инструмент, който обхваща не само информация от доставчик, но и други доказателствени източници, респективно извършването на други процесуално-следствени действия. Допустимо е и съчетаване на механизми — например европейска заповед за запазване, последвана от искане за предоставяне по друг приложим ред с европейска заповед за разследване. С оглед въвеждането на новия режим за събиране на електронни доказателства в наказателното производство следва да се направят следните изводи: На първо място, необходимо е точно разграничаване на категориите данни, особено между идентифицирането на ползвателя и изследването на неговата комуникационна дейност, за които за в бъдеще ще бъдат издавани европейските заповеди за предоставяне на електронни доказателства. Разликата трябва да се определя от действителното съдържание и обхват на намесата, а не само от формулировката на искането. На второ място, разширяването на възможностите за достъп до електронна информация, трябва да бъде съпроводено с работещи механизми за уведомяване, съдебно оспорване и обезщетяване. Процесуалната бързина не може да компенсира липсата на ефективна защита. И на последно, но не по важност място, нормативната уредба, цифровата инфраструктура и професионалната подготовка трябва да се развиват съгласувано. В противен случай изборът на инструмент може да бъде обусловен от организационни затруднения, а не от правните особености на случая. Успехът на реформата в областта на събирането на електронни доказателства следователно не се измерва единствено с по-бързото получаване на информация. Неговият критерий е способността на наказателното правосъдие да превърне своевременно събраните цифрови данни в надеждна и проверима доказателствена основа, при действително зачитане на основните права. Използвани източници: 1. Регламент (ЕС) 2023/1543 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2023 година относно европейските заповеди за предоставяне и европейските заповеди за запазване на електронни доказателства в рамките на наказателните производство и за изпълнението на наказания лишаване от свобода вследствие на наказателни производства 2. Директива (ЕС) 2023/1544 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2023 година за установяване на хармонизирани правила относно определянето на определени форми на установяване и определянето на представители за целите на събирането на електронни доказателства по наказателни производства 3. Уебсайта EUR-Lex – раздел „Електронните доказателства в наказателното производство“ https://eur-lex.europa.eu/BG/legal-content/summary/electronic-evidence-in-criminal-proceedings.html 4. Уебсайта на Съвета на ЕС, раздел „По-добър достъп до електронни доказателства в борбата с престъпността“ - https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/e-evidence/#e-evidence 5. Проект за Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс и мотивите към него, публикувани на 03.09.2026 г. в Портал за обществени консултации на Министерски съвет 6. The E-evidence Package, The Happy Ending of the Long Negotiation Saga, Gianluca Forlani, eucrim, Issue 2/2023, pp 174-181 7. The Use of Electronic Evidence in European Area of Freedom, Security and Justice /An Introduction to the New EU Package of E-evidence/, Adam Juszczak and Elisa Sason, eucrim, Vol.18/2/, pp 182-200 8. European Preservation and Production orders A Non-Exclusive approach to E-Evidence within the EU, Jorge A. Espina Ramos, eucrim, Issue 3/2025, pp 216-220 9. Уебсайта на Европейската съдебна мрежа, раздел E-Evidence https://www.ejn-crimjust.europa.eu/ejn2021/ContentDetail/BG/6/88 10. Уебсайта на Евроджъст, раздел E-Evidence https://www.eurojust.europa.eu/judicial-cooperation/instruments/electronic-evidence 11. Насоки за попълване на формуляра за издаване на Европейска заповед за предоставяне, изготвени по проекта Сириус https://www.ejn-crimjust.europa.eu/ejnupload/CMT/TopicsInFocus/SIRIUS-Guidelines-for-Completing-the-European-Production-Order-Certificate-EPOC-en.pdf 12. Насоки за попълване на формуляра за издаване на Европейска заповед за запазване, изготвени по проекта Сириус https://www.ejn-crimjust.europa.eu/ejnupload/CMT/TopicsInFocus/SIRIUS-Guidelines-for-Completing-the-European-preservation-Order-certificate-EPOC-PR-en.pdf

Статия18 октомври 2026 г.

Изкуственият интелект в съдебната система на Калифорния

Изкуственият интелект в съдебната система на Калифорния – поглед отвътре Калина станчева съдия в Софийски районен съд председател на ажсб Между технологичните възможности, съдебната независимост и човешката преценка По време на професионално обучение в Сан Франциско, САЩ, с участието на лектори от Калифорнийския университет и Станфордския университет, бяха разгледани различни аспекти на бъдещето на правото, разрешаването на спорове и мястото на новите технологии в работата на правните професионалисти. В контекста на съдебната дейност използването на изкуствен интелект придобива особено значение, доколкото поставя въпроси не само относно ефективността на правосъдието, но и относно неговите основни принципи, сред които независимостта, безпристрастността, интегритетът, личната отговорност и формирането на вътрешното убеждение на съдията. Калифорния е интересен пример за начина, по който технологичното развитие постепенно променя ежедневието и поражда нови предизвикателства пред институциите, включително съдебната система. В Сан Франциско тези процеси могат да бъдат наблюдавани не само в професионалните дискусии, но и в градската среда. По улиците вече се движат автономни автомобили на „Waymo“, които се движат без шофьор, а срещането на роботи по улиците на града все по-малко напомня сцени от научнофантастичен филм. Подобни наблюдения показват колко бързо технологии, възприемани доскоро като част от далечното бъдеще, се превръщат в елемент от ежедневието. Няма как тази глобална трансформация да не намера отражение и в правосъдието. Изкуственият интелект може да бъде използван за подпомагане на правните проучвания, обработването на големи обеми информация и изпълнението на административни задачи. Наред с тези възможности обаче възникват въпроси, свързани с достоверността на генерираното съдържание, защитата на личните данни, отговорността при вземането на решения и риска от възпроизвеждане на съществуващи предразсъдъци. Когато автономните технологии вече са част от публичното пространство, въпросът за правната реакция спрямо тях придобива не само теоретично, но и непосредствено практическо значение. През май 2024 г. председателят на Върховния съд на Калифорния създава специална работна група по изкуствен интелект, на която е възложено разработването на препоръки за използването му в съдебната система. Сред разглежданите въпроси са възможностите за улесняване на достъпа до правосъдие, рисковете от генериране на фалшиви доказателства и използването на изкуствен интелект при извършването на правни проучвания. От 1 септември 2025 г. в Калифорния се прилагат и специални правила за използването на генеративен изкуствен интелект в съдилищата. В тях се поставя акцент върху проверката на достоверността на генерираната информация, защитата на поверителните данни и предотвратяването на вредни или дискриминационни резултати. Този подход показва необходимостта технологичното развитие да бъде съпътствано от ясни правила и отговорност при използването на новите инструменти. Подобна необходимост следва да бъде отчетена и при формирането на националните политики в България. Един от основните въпроси е свързан с границата между технологичното подпомагане и самостоятелната преценка на съдията. Чрез изкуствения интелект могат да бъдат предоставяни информационни справки, систематизирани аргументи и подпомагана работата по конкретни казуси. Същевременно, съществува риск от генериране на несъществуващи съдебни решения, неточни правни аргументи и убедително представени, но погрешни твърдения. Поради това използването на едни или други инструменти на изкуствения интелект не може да освободи съдията от задължението да проверява достоверността на получената информация и самостоятелно да формира вътрешното си убеждение. В този контекст особено значение придобива защитата на съдебната независимост. Когато алгоритмичните инструменти оказват влияние върху възприемането на фактите, оценката на доказателствата или избора на приложимата правна норма, възниква въпросът доколко крайното решение е резултат от самостоятелна и независима човешка преценка. Дори когато дадена система създава впечатление за обективност, нейните резултати са обусловени от използваните данни, начина на функциониране и ограниченията, които невинаги са видими за потребителя. Не по-малко значение следва да бъде отдадено на обучението на магистратите. За отговорното използване на новите технологии е необходимо да бъдат познавани както техните възможности, така и ограниченията им, а не на последно място и съпътстващите проблеми. Следва да бъдат развивани умения за разпознаване на неточности, алгоритмични пристрастия и рискове за поверителността, без предварително да се отхвърлят възможностите за технологични иновации. Постигането на тази цел предполага постоянен диалог между съдиите, академичната общност, ИТ специалисти и институциите, отговорни за определянето на правилата за използване на изкуствения интелект. Развитието на технологиите налага въпросът за тяхното приложение да бъде разглеждан паралелно с въпроса за ценностите, които трябва да бъдат съхранени в процеса на модернизация на правосъдието. От значение е не само дали чрез изкуствения интелект работата на съдията може да бъде ускорена, но и при какви условия може да бъде постигната по-висока ефективност, без да бъдат накърнени правата на гражданите и, преди всичко, доверието в съда. В крайна сметка модерното правосъдие не се изчерпва с по-бързото правораздаване. То предполага способност за използване на технологичния напредък, без да бъде изгубено човешкото измерение при разрешаването на спорове. Зад всеки съдебен казус стоят реални хора и човешки съдби. Ето защо дори изкуственият интелект да бъде ценен помощник, то отговорността за справедливото решение трябва да остане в ръцете на Човека, комуто е възложено правораздаването!

Новина18 октомври 2026 г.

Доверието в процедурата, рисковете пред новия ВСС и препоръките от обществото

Паралелно с кампанията за избор на нов състав на ВСС нараства броят на попълнилите анкетата ни към представителите на обществото. Ще обобщим резултатите, когато процедурата приключи. Сега публикуваме отговорите на свободните въпроси - за да усетите настроенията и нагласите, които съпровождат изборите в съдебната система . Кое най-много би повишило доверието Ви в процедурата за избор на нов ВСС? · Пълна прозрачност. · Максимално намаляване тежестта на субективните оценки в процедурата за избор, разработване на максимално обективни система за оценка качествата на кандидатите и процедура за гласуване. Промяна на правилата така, щото да не се допуска извънмандатно управление на нелегитимни членове. Сегашната ситуация е срамна за цялата съдебна система. · На този етап демонстриране на ясна позиция от кандидатите, дефиниране на системните проблеми в съдебната система, конкретни нужди и механизми, по които може да се постигне ефективното им решаване. · Публичност на представянето на кандидатите · Кандидатите да бъдат политически независими; да имат солиден опит в правораздаването; да взимат безпристрастни решения. · Публично представяне на кандидатурите и лично представяне на отделните кандидати. · Независимо наблюдение на процедурата. · Съобразно ситуацията в държавата- нищо не може да повиши доверието ми. · Да отпаднат всички компрометирани политически и професионално кандидати, както и калинките без професионален опит. · Пряко медийно отразяване. · Публичност при отваряне на бюлетините и отчитане на резултатите от гласуването. Създаване на условия за гласуване от всички, в това число и чрез възможност за гласуване в деня на вота извън мястото на конкретната месторабота. · Публичен диалог с директни нещадящи въпроси от журналисти, без да са информирани съдиите предварително за тях. Обществено допитване чрез подобни анкети. · Независимостта. · Включването на всички гореизброени добри предложения. · Справедливи изходи от съдебни дела , особено такива, които са в полза на обществеността. Какъв според Вас е най-сериозният риск пред избора и работата на новия ВСС? · Влияния от политически партии. · Липсата на посочените в предишния въпрос условия. · Професионалното прегаряне на избиращите. · Според мен, личната и много умело прикрита свързаност на кандидати с конкретни икономически и политически кръгове. За съжаление, декларациите за имущество и интереси не са достатъчен гарант за почтеността на едно лице. Както видяхме от последно публикуваните декларации, излиза, че няма пречка магистрати от ВСС, които образно казано се намират на върха на съдебната система, да не декларират с години наличие на банкова сметка, а накрая - над 1 млн. лева в кеш. Трябва да има работещи механизми, които да помагат за навременно установяване на конфликт на интереси, иначе оставаме в същото положение - предрешени избори, спуснати кандидати с чадър и прикрити следи за връзките им, вкл. чрез използване на съществуващи вратички в закона за избягване на деклариране на определени обстоятелства. · Прозрачност на изборите. · Корупция и политически натиск. · Олигарсите да си изберат слугинажа. · Политически интереси и вмешателство в работата на съдебната власт. · Рискът е същия, както и до сега - политически назначения и влияние, впоследствие контрол. · Да продължи по стария начин - в нечия услуга. · Избор по предварителни договорки и за двете квоти. · Желанието на политиците да се намесват в работата на магистратите и да влияят върху кадруването в съдебната система. · Риск: Ще успеят ли да се отсеят правилно независимите съдии от зависимите. Работата: Много трудна като начало. Ще трябва защита и обществена подкрепа. · Квотният принцип. · Намесата и зависимостта от политическо влияние - при това демонстрирано нагло и безочливо. · Да се назначават зависими и удобни за олигархичните кръгове хора. Имате ли друга препоръка или коментар? · Разработване на комплексна система за оценка на съдиите преди назначаването им в съдебната система, защото тези съдии след това избират своите представители. · Да се покажат забогателите магистрати през изминалите 36 год. и да има следствия за тези "отличници". · Трябва да се изрине съдебната система от всички "назначения" през последните 15 години, да се направят нови конкурси, проверката на знания да се установява с изкуствен интелект, а не от субективното мнение на "провиряващ". · Специален мониторинг от чуждестранни експерти на икономическа, политическа обвързаност и членство в масонски и други подобни кръгове · Продължавайте в същия дух! · УСПЕХ, с Вас сме! · Благодаря за възможността тази анкета да проучи общественото мнение и да получи обратна връзка. Коментар: Бях 17 години училищен директор (от 2005 до 2022 - от единичните неполитически назначения), оттам е косвеното ми касателство с нормативна уредба и впоследствие "челен сблъсък" със съдебната система... и анкетата ми помогна да осъзная как очевидно във всяка обществена сфера управлението се узурпира от властта и се използва за нечисти цели (в действителност целесъобразно спрямо техните "пъклени" планове), вредни за обществото... Ако има начин това да се промени, бих се включила с пълна готовност!

Новина13 октомври 2026 г.

УС на АЖСБ одобри проектите на Стратегията за развитие 2027-2030 и Годишна програма за 2027г. за разглеждане и обсъждане на Общото събрание на 24.10.2026г. в гр. Велико Търново.

На свое заседание на 12.10.2026г. УС на АЖСБ одобри проектите на двата основни документа, които ще бъдат разглеждани и обсъждани от членовете на Общото събрание на Асоциацията на 24.10.2026г. Представяме ви: Проект на Стратегия за развитие 2027-2030г. Проект на Годишна програма за 2027г. Уважаеми колеги съдии, които обмисляте дали да се присъедините към нас , имате възможност да се запознаете с приоритетите, дългосрочните и краткосрочните ни цели и предвидените от Асоциацията конкретни действия за защита и развитие на професионалната общност, гаранциите за независимостта и възстановяване на общественото доверие в съдебната система. Всеки от вас има идеи за промяна и решения, които могат да бъдат постигнати, когато бъдат споделени и подкрепени. Затова създадохме Асоциацията. Колкото повече сме, толкова повече можем да постигнем.

Новина13 октомври 2026 г.

АЖСБ поздравява съдия Нави Пилай за Нобеловата награда за мир за 2026 г.

Асоциацията на жените съдии в България се присъединява към кампанията на Международната асоциация на жените съдии (IAWJ), нейният Управителен съвет и Изпълнителен офис, и отправя най-сърдечни поздравления към съдия Наванетем „Нави“ Пилай – изтъкнат член на асоциацията – по повод удостояването й с Нобеловата награда за мир за 2026 г. Като пионер в юридическата професия, съдия Пилай преодолява бариерите на апартейда и дискриминацията, основани на пола, за да открие собствена правна практика в Южна Африка през 1967 г., превръщайки се в първата цветнокожа жена адвокат, управляваща самостоятелна кантора в провинция Квазулу-Натал. Впоследствие тя става първата цветнокожа жена, заемала поста изпълняващ длъжността съдия във Върховния съд на Южна Африка. Нейната забележителна международна кариера включва работа в Международния наказателен трибунал на ООН за Руанда, Международния наказателен съд, както и заемане на длъжността Върховен комисар на ООН за правата на човека в периода 2008–2014 г. За IAWJ е било чест да отличи нейния изключителен принос на два пъти: с наградата на IAWJ за правата на човека по време на конференцията на асоциацията през 2000 г. в Буенос Айрес (в знак на признание за пионерската ѝ роля в развитието на международната съдебна практика относно сексуалното насилие като акт на геноцид) и с наградата „Арлин Пахт“ за глобална визия (Arline Pacht Global Vision Award) през 2025 г., връчена по време на 17-ата конференция на асоциацията в Кейптаун. Постижението на съдия Пилай въплъщава убеждение, което е в основата на Международната асоциация: жените съдии са не само пазители на върховенството на закона, но и двигатели на мира, справедливостта и помирението. Нейното наследство напомня, че траен мир не може да съществува без справедливост, отговорност и уважение към човешкото достойнство. Докато отбелязва това историческо признание, IAWJ потвърждава ангажимента си да подкрепя жените съдии по целия свят като защитници на правата на човека, поборници за независимост на съдебната власт и творци на траен мир. Поздравления, съдия Нави Пилай! Вие сте източник на гордост и вдъхновение за професионалната общност по целия свят!

Новина04 октомври 2026 г.

Какво показват резултатите от анонимните анкети за избор на професионалната квота на СК на ВСС за първите 10 дни

Какво показва анкетата за избора на професионалната квота в Съдийската колегия на ВСС за първите 10 дни от публикуването й? За тези броени дни анонимните отговори на представителите на съдебната система очертават ясни очаквания към бъдещите членове на Съдийската колегия на ВСС и подчертават ключови проблеми, които професионалната общност счита за приоритетни. Профилът на участниците показва доминиращо участие на съдии (69%), а близо две трети имат над 11 години опит. Това придава тежест на резултатите — те отразяват мнението на хора с дългогодишен практически опит в съдебната система. Какви качества се очакват от кандидатите? Отговорите очертават силен консенсус: - Независимост и безпристрастност (83%) - Почтеност (76%) - Професионална компетентност (69%) - Познаване на проблемите на съдилищата (69%) Това показва, че професионалната общност търси не просто добри юристи, а личности с морална устойчивост и реалистичен поглед към системните предизвикателства. Кои теми трябва да бъдат приоритет? Най-силно откроени са: - Кадрова политика и конкурси (72%) - Натовареност и разпределение на ресурсите (66%) - Обществено доверие в съдебната система (66%) - Независимост на съдебната власт (55%) Тук ясно се вижда тенденция: очаква се бъдещите членове да работят не само по вътрешни административни въпроси , но и по теми, които имат пряко отражение върху качеството на правосъдието и общественото доверие . Публичност и отчетност 72% от участниците подкрепят публичните изслушвания, а 66% —дебатите. Това е знак за желание за по-отворен процес, в който кандидатите да бъдат видими, проверими и достъпни за професионалната общност . Появата на предложения за подкасти показва стремеж към модерни и по-достъпни форми на комуникация. Информираност и доверие в процедурата Повечето участници се чувстват поне частично информирани (62%), но има и значим дял, който не е напълно запознат с процеса. Относно прозрачността на настоящите правила — 69% смятат, че те донякъде гарантират прозрачност, но 31% имат отрицателно мнение. Това подсказва нужда от подобрения и по-ясни стандарти . Реакция при опит за влияние 34% биха подали сигнал при натиск , а 24% не биха гласували за кандидат, за когото се оказва влияние. Има и хора, които биха гласували за кандидата. Интересно е, че най-голямата група (38%) изобщо не води разговори по темата — индикатор за дистанцираност или нежелание да се участва в неформални обсъждания . Анализ на тенденциите 1. Силно значение на моралните качества Данните показват, че професионалната общност поставя моралните качества над административните. Това е тенденция, характерна за системи, в които има усещане за външен натиск или дефицит на доверие. 2. Очакване за активна реформа Темите като натовареност, кадрова политика и обществено доверие са водещи. Това подсказва, че съдебната общност очаква реални действия, а не формално управление. 3. Желание за прозрачност и публичност Подкрепата за изслушвания и дебати показва стремеж към процес, който е видим и защитен от неформални влияния. 4. Умерено доверие в настоящите правила Отговорите за прозрачността на изборните правила показват колебание — системата не е възприемана като напълно надеждна. Това е сигнал за необходимост от реформи в самата процедура. 5. Ниска толерантност към натиск, но и висока степен на дистанцираност Готовността за подаване на сигнал е нов знак, но големият дял на хората, които не разговарят по темата, може да означава страх от конфликти или недоверие в механизма за защита. Кампанията за избор на професионалната квота на СК на ВСС е в началото, а изложените данни вече могат да послужат моментен ориентир – както за самите кандидати, така и за съдиите, които обмисляме кого да подкрепим. Поканваме ви, уважаеми колеги, които все още не сте попълнили анонимната анкета, да го направите. Това е начин да изразите позицията и очакванията си. Възможно е тенденциите да се променят или подчертаят. Ще следим процеса и ще ви информираме.