Професията
Предизвикателства пред професията
Предизвикателства пред професията
АЖСБ насърчава дискусията по актуалните предизвикателства към охраняването и гаранциите за независимост на съдебната власт, дигитализацията на правосъдието, влиянието на правните технологии, емоционалната интелигентност и емпатия, натовареността, демотивацията и професионалното прегаряне, баланса между работа и личен живот.
Да поговорим за тях и да помислим как да се справим. Имате думата, колеги!
Ето едно примерно начало и поглед към част от предизвикателствата от позицията ми на администратор на сайта на АЖСБ и съдия по наказателни дела с 33 години практика. Не мога да бъда кратка, но пък ще бъда искрена и емоционална.
Да бъдеш съдия в България, в 21 век, не е достатъчно да си придобил правоспособност, да си издържал успешно или неуспешно няколко конкурсни процедури, да си положил клетва, да обогатяваш знанията си непрекъснато, да четеш хиляди страници ежедневно, да се фокусираш при изготвянето на актовете си и да работиш в почивните дни. Днес и тук ние живеем сред предизвикателства към съдиите. От нас се очаква, включително: Да познаваме огромен брой, приложими в правораздаването национални и обвързващи нормативни актове на ЕС, практиката на българските и европейските съдилища, да бъдем лидери, да имаме мултидисциплинарна компетентност, да притежаваме търпение, устойчивост и интелектуална сила да работим в съдебната зала, понякога по десет часа за едно заседание. Да разпитваме жертвите на престъпления и да не ги виктимизираме, Да отразяваме болката и страданието на близките на пострадалите и да сдържаме сълзите си, когато всички в залата плачат. Да ровим в чувалите с кървави веществени доказателства и да оглеждаме всеки детайл. Да се събираме и да сравняваме показанията на свидетели, които променят думите си непрекъснато. Да преценяваме заключения на експертизи, изготвени от висококвалифицирани специалисти с научни степени, които тотално изключват предходни заключения от също толкова компетентни вещи лица. Да знаем съдържанието на една секунда, отнесено към необратимите резултати в тежките пътни произшествия. Да работим по дела, по които дори не са иззети дактилоскопни отпечатъци, защото експертите нямат материали или не са обучени добре. Благородно да завиждаме на колегите си от други европейски държави, в които бюджетът на съдебната власт не отива само за заплатите на магистратите, и които разполагат със съвременни технологични инструменти, за да заснемат, изземат, възстановят, анализират и категорично установяват факти, решаващи основни въпроси по делото. Да съобразяваме важното в многочасовите пледоарии на страните. Да гледаме в очите подсъдимите, които в последната си дума често казват: "Сега ако беше, никога нямаше да направя така.". Всички в съдебната зала очакват от съда справедливост. А тя има коренно различно съдържание за прокурора, частните обвинители, поверениците, защитниците и за подсъдимите. И когато след дълги обсъждания съдът произнесе присъдата си, справедливостта е въздадена, но много рядко страните, хората в залата и обществото я приемат като онази Справедливост. В някои случаи гневът, болката, предубежденията към съда придружават наказателните процеси в хода на тяхното развитие, но стават особено интензивни след произнасяне на крайния инстанционен акт. Омразата, личните нападки, заплахите към някои съдии, техните деца, близки, понякога надхвърлят медийните участия, коментарите в социалните мрежи, жалбите до ВСС, Инспектората и етичните комисии, и засягат пряко личния и семеен живот на съдията. И той или тя следва сами да търсят начин да се справят с огромното напрежение, обида и дори човешкия си страх. Достигне ли се до такава ситуация е необходима институционална реакция, незабавни и адекватни мерки за защита на съдията и семейството му, каквито няма към момента. Настоявам тази тема да бъде приоритет на новия състав на ВСС, за да бъде запазена ценността в системата - личността на съдията и свободата да бъде справедлив.
Ангелина Лазарова, съдия в Апелативен съд - Варна
Член на Управителния съвет на АЖСБ
