Да станеш съдия преди да навършиш 30 години: за пътя към успеха, трудностите и предизвикателствата

Автор: Веселина Господинова, младши съдия в Окръжния съд в Добрич

Когато хората чуят думата „съдия“, в съзнанието им обикновено изниква образът на човек, натрупал десетилетия житейски и професионален опит. Да облечеш черната тога преди да навършиш тридесет години обаче не е просто изключение – това е извървян път, белязан от безсънни нощи, лишения, огромна дисциплина и най-вече: непоколебима вяра в правосъдието. За мен тази професия никога не е била просто кариерна цел. Тя е призвание.

Пътят ми към съдийската професия започна в академичната среда на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, който завърших през 2020 година с отличен успех. Дипломирането обаче беше само първата крачка от дълъг маратон. Последва задължителният шестмесечен професионален стаж – период на преход от чистата теория към реалния сблъсък с правото, преди да придобия юридическа правоспособност. Още тогава разбрах, че законите не са просто текстове в кодексите, а съдби на хора.

Истинската работа обаче започна, когато спечелих конкурса за съдебен помощник в наказателното отделение на Окръжния съд – Варна. Близо четири години прекарах в сърцето на наказателния процес. Работата там беше безценна школа. Тя ме научи да анализирам доказателства, да пиша прецизни проекти за съдебни актове и най-важното – да решавам сложни юридически казуси.

Паралелно с ежедневните отговорности в съда, всяка година се явявах на национални конкурси за младши съдии. Конкурси, които изискват не просто подготовка, а пълно себеотдаване. Години наред бях на крачка от целта – изпитание за волята, което лесно може да пречупи всеки млад човек. Вместо да се откажа обаче, всяка незаета позиция ме амбицираше да чета повече, да изглаждам детайлите и да вярвам, че моят момент ще дойде.

И той дойде през 2025 година. Успешното класиране ми отвори вратите към Националния институт на правосъдието (НИП) в София. Последваха девет месеца на задължително първоначално обучение. НИП не е просто продължение на университета – това е мястото, където действащи български магистрати те учат как да мислиш като съдия, как да водиш съдебното заседание и как да отстояваш независимостта си. Подготовката беше денонощна, изпълнена с решаване на реални казуси, симулирани процеси и изпити, които тестваха знанията ни.

Днес, след като официално встъпих в длъжност като младши съдия в Окръжния съд – Добрич, правя своята равносметка. Успях да постигна мечтата си преди да навърша 30 години. Но в момента, в който сложих тогата, личната гордост и щастието от успеха мигновено отстъпиха място на едно друго, много по-силно чувство – огромната отговорност.

Да си млад съдия не означава, че получаваш отстъпка от изискванията на обществото. Напротив – отговорността да решиш справедливо един човешки спор или да определиш съдбата на някого в наказателния процес тежи с пълна сила още от първия ден. Младостта в нашата професия не е недостатък, тя е предимство, когато е съчетана с хъс, безкомпромисна почтеност и желание за постоянно учене.

За мен професионалното развитие не спира в залата. Вярвам, че съдията трябва да бъде буден гражданин и част от общност, която гради бъдещето на правосъдието. Именно затова за мен беше огромна чест да бъда сред учредителите на наскоро създадената Асоциация на жените съдии в България (АЖСБ). Тази организация обединява колеги от цялата страна с цел да утвърждава независимостта, високите етични стандарти и равенството в правораздаването. Да бъда част от изграждането на тази общност още в самото начало на моя път като магистрат ми дава допълнителна увереност, че гласът на младите и подкрепата между колегите са ключови за силното и справедливо правосъдие.