Изкуственият интелект в съдебната система на Калифорния

Изкуственият интелект в съдебната система на Калифорния – поглед отвътре Калина станчева съдия в Софийски районен съд председател на ажсб

Между технологичните възможности, съдебната независимост и човешката преценка

По време на професионално обучение в Сан Франциско, САЩ, с участието на лектори от Калифорнийския университет и Станфордския университет, бяха разгледани различни аспекти на бъдещето на правото, разрешаването на спорове и мястото на новите технологии в работата на правните професионалисти. В контекста на съдебната дейност използването на изкуствен интелект придобива особено значение, доколкото поставя въпроси не само относно ефективността на правосъдието, но и относно неговите основни принципи, сред които независимостта, безпристрастността, интегритетът, личната отговорност и формирането на вътрешното убеждение на съдията.

Калифорния е интересен пример за начина, по който технологичното развитие постепенно променя ежедневието и поражда нови предизвикателства пред институциите, включително съдебната система. В Сан Франциско тези процеси могат да бъдат наблюдавани не само в професионалните дискусии, но и в градската среда. По улиците вече се движат автономни автомобили на „Waymo“, които се движат без шофьор, а срещането на роботи по улиците на града все по-малко напомня сцени от научнофантастичен филм. Подобни наблюдения показват колко бързо технологии, възприемани доскоро като част от далечното бъдеще, се превръщат в елемент от ежедневието. Няма как тази глобална трансформация да не намера отражение и в правосъдието.

Изкуственият интелект може да бъде използван за подпомагане на правните проучвания, обработването на големи обеми информация и изпълнението на административни задачи. Наред с тези възможности обаче възникват въпроси, свързани с достоверността на генерираното съдържание, защитата на личните данни, отговорността при вземането на решения и риска от възпроизвеждане на съществуващи предразсъдъци. Когато автономните технологии вече са част от публичното пространство, въпросът за правната реакция спрямо тях придобива не само теоретично, но и непосредствено практическо значение.

През май 2024 г. председателят на Върховния съд на Калифорния създава специална работна група по изкуствен интелект, на която е възложено разработването на препоръки за използването му в съдебната система. Сред разглежданите въпроси са възможностите за улесняване на достъпа до правосъдие, рисковете от генериране на фалшиви доказателства и използването на изкуствен интелект при извършването на правни проучвания.

От 1 септември 2025 г. в Калифорния се прилагат и специални правила за използването на генеративен изкуствен интелект в съдилищата. В тях се поставя акцент върху проверката на достоверността на генерираната информация, защитата на поверителните данни и предотвратяването на вредни или дискриминационни резултати. Този подход показва необходимостта технологичното развитие да бъде съпътствано от ясни правила и отговорност при използването на новите инструменти. Подобна необходимост следва да бъде отчетена и при формирането на националните политики в България.

Един от основните въпроси е свързан с границата между технологичното подпомагане и самостоятелната преценка на съдията. Чрез изкуствения интелект могат да бъдат предоставяни информационни справки, систематизирани аргументи и подпомагана работата по конкретни казуси. Същевременно, съществува риск от генериране на несъществуващи съдебни решения, неточни правни аргументи и убедително представени, но погрешни твърдения. Поради това използването на едни или други инструменти на изкуствения интелект не може да освободи съдията от задължението да проверява достоверността на получената информация и самостоятелно да формира вътрешното си убеждение.

В този контекст особено значение придобива защитата на съдебната независимост. Когато алгоритмичните инструменти оказват влияние върху възприемането на фактите, оценката на доказателствата или избора на приложимата правна норма, възниква въпросът доколко крайното решение е резултат от самостоятелна и независима човешка преценка. Дори когато дадена система създава впечатление за обективност, нейните резултати са обусловени от използваните данни, начина на функциониране и ограниченията, които невинаги са видими за потребителя.

Не по-малко значение следва да бъде отдадено на обучението на магистратите. За отговорното използване на новите технологии е необходимо да бъдат познавани както техните възможности, така и ограниченията им, а не на последно място и съпътстващите проблеми. Следва да бъдат развивани умения за разпознаване на неточности, алгоритмични пристрастия и рискове за поверителността, без предварително да се отхвърлят възможностите за технологични иновации. Постигането на тази цел предполага постоянен диалог между съдиите, академичната общност, ИТ специалисти и институциите, отговорни за определянето на правилата за използване на изкуствения интелект.

Развитието на технологиите налага въпросът за тяхното приложение да бъде разглеждан паралелно с въпроса за ценностите, които трябва да бъдат съхранени в процеса на модернизация на правосъдието. От значение е не само дали чрез изкуствения интелект работата на съдията може да бъде ускорена, но и при какви условия може да бъде постигната по-висока ефективност, без да бъдат накърнени правата на гражданите и, преди всичко, доверието в съда.

В крайна сметка модерното правосъдие не се изчерпва с по-бързото правораздаване. То предполага способност за използване на технологичния напредък, без да бъде изгубено човешкото измерение при разрешаването на спорове. Зад всеки съдебен казус стоят реални хора и човешки съдби. Ето защо дори изкуственият интелект да бъде ценен помощник, то отговорността за справедливото решение трябва да остане в ръцете на Човека, комуто е възложено правораздаването!