Статия
Електронните доказателства в наказателното производство
22 октомври 2026 г.
 | Електронните доказателства в наказателното производство: европейската правна рамка и българската законодателна реформа Автор: съдия Мариета Неделчева, Окръжен съд – София, член на УС на АЖСБ и национално лице за контакт в НСММСНД, звено за контакт в Европейската съдебна мрежа |
Резюме:
Статията разглежда европейската правна рамка за трансгранично събиране на електронни доказателства, установена с Регламент (ЕС) 2023/1543 и Директива (ЕС) 2023/1544, в съпоставка с предложенията, изложени в мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Анализът обхваща категориите данни, компетентността на издаващите органи, взаимодействието с доставчиците на услуги и защитата на засегнатите лица. Изложена е тезата, че ефективността на реформата зависи от съчетаването на бързия достъп до данни с последователни процесуални гаранции, техническа надеждност и обоснован избор на приложимия правен инструмент.
Ключови думи: електронни доказателства, наказателно производство, европейска заповед за предоставяне, европейска заповед за запазване, взаимно признаване, съдебен контрол.
I. Въведение
Цифровизацията променя съществено както начините за извършване на престъпления, така и възможностите за тяхното доказване. Електронната кореспонденция, данните за използване на комуникационни услуги, записите от устройства и информацията в облачна среда могат да имат решаващо значение за установяване на авторството, механизма на деянието и отношенията между участниците. Електронните доказателства обхващат разнообразни източници, чието събиране изисква разграничаване на приложимите процесуални способи.
Основното предизвикателство при събиране на електронни доказателства произтича от несъответствието между териториалната организация на наказателното правосъдие и трансграничния характер на цифровите услуги. Държавата на разследването, мястото на установяване на доставчика и местонахождението на данните могат да бъдат различни, освен това налице е реална опасност информацията да бъде изтрита или изменена, преди да приключат традиционните процедури за международна правна помощ.
Европейският пакет за електронните доказателства (Регламент (ЕС) 2023/1543 и Директива (ЕС) 2023/1544) предлага отговор на срещаните предизвикателства чрез пряко взаимодействие между компетентните органи и определените адресати на доставчиците на услуги. Приемането на общи правила за събиране на електронни доказателства е важна стъпка, но успешното им прилагане изисква постоянно наблюдение, контрол и сътрудничество. Следователно бързината на достъпа не може да бъде единственият критерий за ефективност. Необходимо е получената информация да бъде събрана законосъобразно и да подлежи на проверка в едно справедливо наказателно производство.
II. Преговори и приемане на пакета за електронните доказателства
Предложеният от Европейската комисия през 2018 г. законодателен пакет е приет след продължителни преговори. Сред най-спорните въпроси при обсъждане на нормативните актове е участието на държавата, в която се намира адресатът на заповедта: кога нейните органи трябва да бъдат уведомявани и при какви основания могат да откажат изпълнението. Окончателният модел съчетава прякото изпращане до доставчика с контрол от изпълняващата държава в определени случаи.
Двата акта изпълняват различни, но взаимно допълващи се функции. Регламент (ЕС) 2023/1543 урежда европейските заповеди за предоставяне и запазване, условията за издаването им и процедурите за изпълнение. Директива (ЕС) 2023/1544 установява правила за определяне на форми на установяване и представители, които да получават и изпълняват съответните актове. Регламентът се прилага от 18 август 2026 г., а срокът за транспониране на директивата е 18 февруари 2026 г.
В българския контекст мотивите към проекта за Закон за изменение и допълнение на НПК, публикуван на 03.09.2026 г. в Портала за обществени консултации на Министерски съвет, предвиждат едновременно осигуряване на прилагането на Регламента, транспониране на Директивата и подготовка за ратификация на Втория допълнителен протокол към Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство на Съвета на Европа (така наречената Будапещенска конвенция).
III. Ключови елементи на европейския пакет и националната му адаптация
1. Регламентът за електронните доказателства
а) Предмет, обхват и категории данни
Регламентът въвежда европейска заповед за предоставяне и европейска заповед за запазване на електронни доказателства. Тези инструменти се определят като решения, издадени или потвърдени от съдебен орган на държава членка и адресирани до определено учреждение или законен представител на доставчик на услуги, предлагащ услуги в Съюза и намиращ се в друга държава членка, с цел предоставяне на електронни доказателства или за запазване на електронни доказателства с оглед на последващо искане за предоставяне. С Европейската заповед за запазване съдебните органи могат да попречат на чуждестранни доставчици на услуги да изтриват или променят данни, докато Европейската заповед за предоставяне дава възможност на органите да изискват запазена информация директно от доставчиците на услуги незабавно или на по-късен етап.
За тази цел Регламентът урежда условията за издаване на тези инструменти, тяхното изпълнение от доставчиците на услуги, уведомяването и основанията за отказ за изпълняващата държава членка, процедурата за прилагане и налагане на санкции, правата на лицата, чиито данни се търсят, процедурата за преразглеждане в случай на противоречащи задължения със законите на трета държава, разпоредбите относно стандартизираните сертификати и децентрализираната информационна система и накрая правилата, уреждащи разходите.
Регламентът обаче не предвижда пълен и изчерпателен набор от правила, уреждащи прилагането на Европейската заповед за предоставяне и Европейската заповед за запазване, а вместо това многократно се позовава на правилата, предвидени в националното законодателство.
По отношение на личния и териториалния обхват, регламентът се фокусира върху доставчиците на услуги, предлагащи услуги в Съюза. Определянето дали даден доставчик на услуги предлага услуги в Съюза се основава на оценка на две кумулативни изисквания. Първото изискване се отнася до наличието на услуги в държава членка, докато второто изисква да има съществена връзка, основана на конкретни фактически критерии, с тази държава членка или тези държави членки на Съюза. Уреденият в регламента механизъм обхваща информация, вече съхранявана от доставчик на услуги или от негово име. Той не е инструмент за непрекъснато наблюдение или прихващане на бъдещи комуникации в реално време. В случай, че се иска събирането на такава информация в реално време, която предполага използването на специални разузнавателни средства в международен контекст, то следва да се издаде европейска заповед за разследване, съгласно изискванията на Директива 2014/41 относно европейската заповед за разследване. В чл.3, т.8 от Регламента се разграничават като електронни доказателства - данни за абоната, данни за трафика или данни за съдържанието, съхранявани от доставчик на услуги или от името на доставчик на услуги в електронна форма към момента на получаването на удостоверение за европейска заповед за предоставяне или на удостоверението за електронна заповед за запазване. От категорията електронни доказателства, от чието запазване или предоставяне се нуждае издаващият орган, зависят компетентният орган и условията за издаване на заповедта.
б) Компетентност и условия за издаване
За предоставяне на данни за абоната и данни, поискани единствено за идентифициране на ползвателя, е допустимо издаване или потвърждаване на заповедта и от компетентен прокурор. Според дефиницията, дадена в чл.3, точка 10 на Регламента данни, поискани единствено с цел идентифициране на ползвателя са „IP адреси и, когато е необходимо, съответните портове при източника и времевия печат, а именно датата и часа или технически еквивалент на тези идентификатори и свързаната с тях информация, когато това се изисква от правоохранителните или от съдебните органи единствено с цел идентифициране на ползвателя в конкретно наказателно разследване“. Така мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на НПК, който е публикуван в Портала за обществени консултации, предлагат нова ал. 7 на чл. 159а НПК. Предвидено е, че за определени данни, изисквани само за установяване на самоличността на ползвателя и несвързани с осъществяване на повиквания или предаване на съобщения, се предвижда прилагане на общия ред по чл. 159 НПК. Идентификационната цел трябва да бъде изрично посочена в искането.
За останалите трафични данни и данни за съдържанието се изисква издаване или потвърждаване на Заповед за предоставяне на електронни доказателства от съдия, съд или съдия-следовател, съгласно чл.4, параграф 2 от Регламента. Разграничението отразява различната интензивност на намесата в основните права на засегнатите лица. С оглед на горното в проекта за ЗИД на НПК е предвидено създаването на чл.159в, като в ал.2 е посочено, че за данни на трафика искането се изпраща от съда в съдебното производство или от наблюдаващия прокурор в досъдебно производство въз основа на мотивирано разпореждане на съдия от съответния първоинстанционен съд, издадено по реда на чл.159а, ал.2-5 НПК.
Въпреки формулировката на посочената разпоредба, в този случай следва при издаването на европейски заповеди за предоставяне на трафични данни в хода на досъдебното производство, следва да се има в предвид решение по дело С – 724/19 г. на Съда на ЕС и да се приеме разрешението дадено в чл.5, ал.1, б.“в“ от Закона за европейската заповед за разследване /изменен с ДВ, бр.36 от 2024 г./ като ЕЗП на трафични данни следва да бъде издавана от съответния първоинстанционен съд въз основа на мотивирано искане от страна на наблюдаващия прокурор. Това е така, тъй като единствен компетентен орган да разпореди конкретното действие по разследването в национален случай, съгласно чл.159а, ал.1 от НПК е съответния първоинстанционен съд. Този извод произтича и от нормата на чл.4, параграф 2, б.“а“ от Регламента (изразено лично мнение на автора на статията).
Във всички случаи заповедта трябва да бъде необходима, пропорционална и допустима при същите условия в сходен национален случай, като се вземат предвид правата на заподозрения или на обвиняемия. За предоставянето на трафични данни по правило се изисква престъплението да е наказуемо с лишаване от свобода с максимален срок най-малко три години, при предвидените в регламента специални хипотези (чл.5, параграф 4 от Регламента). Този праг не отменя останалите предпоставки за достъп. В тази връзка с проекта на ЗИД на НПК се предлага заличаването на думата „умишлени“ в ал.2 на чл.159а НПК (по отношение на видовете престъпления, за разследването на които могат да се събират данни за трафик). Посочено е още, че изискването „тежки умишлени“ отива отвъд предписанията на чл.34, ал.2 от Конституцията, съгласно който изключение от принципа за неприкосновеност на тайната на кореспонденцията и на други съобщения се допуска само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления, без да посочва изрично формата на вина. По този начин компетентните органи се лишават от възможността да получат достъп до трафични данни, включително данни за местоположението, с оглед разкриването на извършени по непредпазливост тежки престъпления. В мотивите към проекта за ЗИД на НПК се дава пример, че в НК съществуват редица престъпни състави, при които настъпилия резултат от извършеното по непредпазливост деяние е достатъчно значителен, като например пътнотранспортно произшествие със смъртен случай или много пострадали лица.
Тази промяна изисква внимателно очертаване на границата между идентифициране и изследване на комуникационната дейност. Формално заявената цел не следва да бъде достатъчна, ако обемът и съчетаването на информацията позволяват реконструкция на контакти или поведение.
в) Изпълнение, срокове и контрол
Общият срок за предоставяне на данните въз основа на получена европейска заповед за предоставяне е най-късно десет дни, а при спешност — най-късно осем часа, при съобразяване на правилата за уведомяване на изпълняващия орган. При запазването първоначалният срок е 60 дни с възможност за продължаване с още 30 дни. Своевременното потвърждаване на последващо искане за предоставяне обуславя съхраняване за необходимото време до неговото изпълнение.
При определени заповеди за трафични данни и съдържание, съгласно чл.8 от Регламента, издаващият орган уведомява едновременно и изпълняващия орган, като предава удостоверението за европейска заповед за предоставяне на този орган едновременно с предаването на удостоверението на неговия адресат (определената форма на установяване или до представителя на съответния доставчик на услуги). Изключението да не бъде уведомен изпълняващият орган е свързано с наличието на основания да се приеме едновременно, че престъплението има предвидената в регламента връзка с издаващата държава и че засегнатото лице пребивава в нея. От съществено значение е тази оценка, тъй като от нея зависи възможността на изпълняващата държава да се позове на основанията за отказ.
Следователно прякото изпращане до доставчика не премахва контрола, а променя неговото разпределение. Това увеличава значително отговорността на издаващия орган за правилната квалификация на данните и мотивирането на заповедта.
г) Уведомяване и правни средства за защита
Регламентът предвижда уведомяване на лицето за предоставянето на неговите данни и ефективна съдебна защита срещу европейската заповед за предоставяне, включително оспорване на необходимостта и пропорционалността ѝ. Ограничаването или отлагането на уведомяването е допустимо при установените условия и изисква обосновка.
Мотивите към проекта на ЗИД на НПК свързват националните изменения с практиката на Съда на ЕС по дело C‑350/21 и на ЕСПЧ по делото „Екимджиев и други срещу България“. Предлага се създаването на нов чл. 159д в НПК за уведомяване на засегнатото лице и допълнения в ЗОДОВ относно отговорността на държавата при незаконосъобразен достъп до данни за трафика.
Тези средства следва да действат като последователен механизъм. Уведомяването прави възможно оспорването, съдебната проверка установява законосъобразността на намесата, а обезщетяването осигурява защита при настъпили вреди. Нито един от елементите не може напълно да замести останалите.
2. Директивата относно определянето на адресати
Директива (ЕС) 2023/1544 изисква доставчиците да определят форма на установяване или представител с необходимите правомощия и ресурси за получаване и изпълнение на съответните решения и заповеди. Така се създава предвидим канал за комуникация и се намалява правната несигурност както за органите, така и за частните субекти. Функциите на тези адресати не се ограничават до регламента, а обхващат и други посочени в директивата инструменти.
Мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на НПК предвиждат транспониране на Директивата чрез въвеждане на изменения в Закона за електронните съобщения и Закона за електронната търговия, включително и санкции за неизпълнение.
Съгласно Регламента всички писмени съобщения между националните органи и определените обекти или законни представители на доставчиците на услуги се осъществяват чрез сигурна и надеждна децентралицирана информационна система. Приложенията към Регламента съдържат формулярите, които трябва да се използват. С оглед правилното попълване на формулярите за издаване на европейски заповеди за запазване и европейски заповеди за предоставяне на електронни доказателства по проекта Сириус са изготвени наръчници, в които са посочени данните и информацията, които следва да се попълват.
В проекта на ЗИД на НПК се предлага в 6-месечен срок от влизане на закона в сила Комисията за регулиране на съобщенията да изгради и поддържа отделна точка за достъп до e‑CODEX, която дава възможност за цифрова свързаност в рамките на ЕС и чрез която адресатите, определени от Закона за електронните съобщения и Закона за електронната търговия, ще се свържат с децентралицираната информационна система, за да получават удостоверение за европейска заповед за предоставяне и запазване на електронни доказателства. Това е национално организационно решение, обосновано в мотивите с изискванията за сигурност и разграничаване на достъпа на частните доставчици от вътрешните системи на съдебните институции.
IV. Последици за заинтересованите страни
1. Съдебни и разследващи органи
Новият режим изисква не само познаване на формулярите, но и способност за избор на подходящ правен инструмент. Изборът може да бъде повлиян от разходите, удобството на комуникационния канал или познаването на определена процедура, вместо от цялостна оценка на конкретния случай.
За българската практика допълнително значение имат предложенията в проекта ЗИД на НПК за достъп до трафични данни и при тежки непредпазливи престъпления, както и за осъвременяване на режима на електронната кореспонденция по чл. 165 НПК. Те целят преодоляване на ограничения, които според мотивите затрудняват разследването и не съответстват на съвременните комуникационни технологии.
Разширените възможности обаче налагат индивидуална преценка на обхвата и неотложността на намесата. Необходимо е да се различават обезпечаването на устройство срещу загуба на информация и достъпът до защитеното съдържание. Самото наличие на цифров носител не обосновава неограничено изследване на всички съхранени в него данни.
2. Доставчици на услуги
Доставчиците трябва да организират своевременно обработване на заповедите, защита на поверителността и целостта на информацията и комуникация при правни или фактически пречки. Прякото взаимодействие възлага значителни отговорности на частния сектор, без да превръща доставчика в заместител на съдебния орган.
Особено сложни са случаите на противоречие със задължения по правото на трета държава. За тях е предвидена специална процедура за преразглеждане, включително съдебна оценка при поддържане на заповедта. Това показва, че независимостта от физическото местонахождение на данните не премахва всички възможни конфликти между юрисдикции.
3. Засегнати лица и защита
Възможността заподозреният, обвиняемият или неговият адвокат да поиска издаване на заповед има значение и за събирането на доказателства от значение за изграждане на защитната линия от обвиняемия. Тя трябва да бъде практически използваема, особено когато информацията е нетрайна и забавянето може да доведе до загубата ѝ.
Законосъобразното получаване не предрешава доказателствената стойност. Съдът трябва да оцени надеждността, контекста и връзката на информацията с останалия доказателствен материал. Европейският механизъм улеснява достъпа, но не освобождава националните органи от проверката на доказателствата при спазване на правото на справедлив процес и правото на защита.
V. Връзки с международните инструменти и избор на правно основание
Член 32, параграф 1 от Регламента запазва приложимостта на други инструменти, споразумения и договорености за събиране на доказателства. Европейските заповеди за предоставяне и запазване не изместват автоматично Европейската заповед за разследване или приложимите механизми за международна правна помощ. В случая предимството е гъвкавостта. При разследване, изискващо различни действия, европейската заповед за разследване може да бъде един по-подходящ инструмент, който обхваща не само информация от доставчик, но и други доказателствени източници, респективно извършването на други процесуално-следствени действия. Допустимо е и съчетаване на механизми — например европейска заповед за запазване, последвана от искане за предоставяне по друг приложим ред с европейска заповед за разследване.
С оглед въвеждането на новия режим за събиране на електронни доказателства в наказателното производство следва да се направят следните изводи:
На първо място, необходимо е точно разграничаване на категориите данни, особено между идентифицирането на ползвателя и изследването на неговата комуникационна дейност, за които за в бъдеще ще бъдат издавани европейските заповеди за предоставяне на електронни доказателства. Разликата трябва да се определя от действителното съдържание и обхват на намесата, а не само от формулировката на искането.
На второ място, разширяването на възможностите за достъп до електронна информация, трябва да бъде съпроводено с работещи механизми за уведомяване, съдебно оспорване и обезщетяване. Процесуалната бързина не може да компенсира липсата на ефективна защита.
И на последно, но не по важност място, нормативната уредба, цифровата инфраструктура и професионалната подготовка трябва да се развиват съгласувано. В противен случай изборът на инструмент може да бъде обусловен от организационни затруднения, а не от правните особености на случая. Успехът на реформата в областта на събирането на електронни доказателства следователно не се измерва единствено с по-бързото получаване на информация. Неговият критерий е способността на наказателното правосъдие да превърне своевременно събраните цифрови данни в надеждна и проверима доказателствена основа, при действително зачитане на основните права.
Използвани източници:
1. Регламент (ЕС) 2023/1543 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2023 година относно европейските заповеди за предоставяне и европейските заповеди за запазване на електронни доказателства в рамките на наказателните производство и за изпълнението на наказания лишаване от свобода вследствие на наказателни производства
2. Директива (ЕС) 2023/1544 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2023 година за установяване на хармонизирани правила относно определянето на определени форми на установяване и определянето на представители за целите на събирането на електронни доказателства по наказателни производства
3. Уебсайта EUR-Lex – раздел „Електронните доказателства в наказателното производство“https://eur-lex.europa.eu/BG/legal-content/summary/electronic-evidence-in-criminal-proceedings.html
4. Уебсайта на Съвета на ЕС, раздел „По-добър достъп до електронни доказателства в борбата с престъпността“ -https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/e-evidence/#e-evidence
5. Проект за Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс и мотивите към него, публикувани на 03.09.2026 г. в Портал за обществени консултации на Министерски съвет
6. The E-evidence Package, The Happy Ending of the Long Negotiation Saga, Gianluca Forlani, eucrim, Issue 2/2023, pp 174-181
7. The Use of Electronic Evidence in European Area of Freedom, Security and Justice /An Introduction to the New EU Package of E-evidence/, Adam Juszczak and Elisa Sason, eucrim, Vol.18/2/, pp 182-200
8. European Preservation and Production orders A Non-Exclusive approach to E-Evidence within the EU, Jorge A. Espina Ramos, eucrim, Issue 3/2025, pp 216-220
9. Уебсайта на Европейската съдебна мрежа, раздел E-Evidence https://www.ejn-crimjust.europa.eu/ejn2021/ContentDetail/BG/6/88
10. Уебсайта на Евроджъст, раздел E-Evidence https://www.eurojust.europa.eu/judicial-cooperation/instruments/electronic-evidence
11. Насоки за попълване на формуляра за издаване на Европейска заповед за предоставяне, изготвени по проекта Сириус https://www.ejn-crimjust.europa.eu/ejnupload/CMT/TopicsInFocus/SIRIUS-Guidelines-for-Completing-the-European-Production-Order-Certificate-EPOC-en.pdf
12. Насоки за попълване на формуляра за издаване на Европейска заповед за запазване, изготвени по проекта Сириус https://www.ejn-crimjust.europa.eu/ejnupload/CMT/TopicsInFocus/SIRIUS-Guidelines-for-Completing-the-European-preservation-Order-certificate-EPOC-PR-en.pdf